Снимка: Информационна агенция News24sofia.eu / Филип Станчев Дойде краят на 48-то Народно събрание. Край неочакван и предизвестен. Прекрачих прага на този парламент като най-възрастния народен представител с надежда, че след серия от крясъци, обиди, да опитаме да намерим разбирателство. В първите мигове магията стана, но, уви, бе кратка.
Така обобщи неколкомесечния живот на 48-я парламент председателят му, избран най-трудно в демократичната ни история, Вежди Рашидов.
„Докога така, колеги„, запита той. И припомни, че след първоначалните надежди парламентът отново се е потопил в „познатата антиутопия – гласувания, прегласувания, почивки„.
„И се попитах – докога така? (…) Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме и дали в крайна сметка рушим или създаваме„, обърна се към депутатите Рашидов.
„В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, като всеки ще плати тази цена. Но ние сме длъжни да забравим страстите, да забравим рейтингите и да помислим – какво остава след нас? Вижте хората, които са ви издигнали, вложете разум„, призова председателят на 48-я парламент преди да удари прощалния звънец, слагащ край на живота на поредното неуспешно Народно събрание.
