Омбудсманът Диана Ковачева изрази искане за преразглеждане на предложените изменения и допълнения на Наредбата за цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Тя изрази загрижеността си, че предложеният проект не осигурява достатъчна защита на правата на потребителите и не постига баланс между интересите на ВиК операторите и потребителите.
В своето становище, омбудсманът подчерта важността на връзката между цените на ВиК услугите и качеството на предоставяните услуги. Тя изрази съжаление, че цените на ВиК услугите няма да са свързани с изпълнението на показателите за качество, което според нея е от решаващо значение.
Ковачева предлага да се обсъди възможността за изменението само на някои разходи, включени в тях, със средногодишната инфлация, като тези за инвестиции, за ремонти и за текуща издръжка, но настоява да се изключат разходите за работна заплата, защото за тях има заложено увеличение за всяка година по 15%, както и разходите за амортизации и тези за ел. енергия, защото тя се търгува на борсата и цената се определя на борсата.
Омбудсманът също така посочи необходимостта от прозрачност и информираност на потребителите. Тя изрази недоволството си от отпадането на срокове за запознаване на потребителите с предложенията на ВиК операторите и за преразглеждане на цените.
„Премахването на тези изисквания, като „утежняващи“ и създаващи „ненужно забавяне“ е меко казано неразбираемо, нарушава се правото на информация на гражданите„, аргументира се омбудсманът.
Ковачева подчертава още, че в проекта липсват и измененията, за които е настоявала през годините – при всяко утвърждаване на цените на водата да се отчита изпълнението на показателите за ефективност, както и разходите за инвестиции, включително относно анализа на социалната поносимост, съгласно чл. 29, ал. 3 от НРЦВКУ, в случаите при липса на публична информация за средния доход на едно лице в области, където грешката е над 15,1%.
„От информация от сайта на НСИ „Общ доход по източници на доходи“ за периода 2018 – 2022 г. се установява, че има много случаи, в които липсват данни на НСИ, като например: за областите Ловеч и Монтана за годините 2018, 2019, 2020, 2021; за 2022 г. – за областите Враца, Разград, Добрич, Търговище и т.н. В тези случаи НСИ не може да даде достоверни данни за доходите по области, заради висока степен на грешка, но независимо от това те се използват за изчисляване на социалната поносимост. По този проблем обаче, КЕВР не предлага решение„, посочва омбудсманът.
