България се намира в тежка демографска криза, но всичко е поправимо, ако започнем промяната веднага.
Това бе есенцията от доклада „Демографски рискове и предизвикателства пред България“ на доц. д-р Георги Бърдаров- географ и университетски преподавател в „Св. Климент Охридски“. Докладът бе представен по време на среща-дискусия в СУ. Той синтезира основните причини за демографската криза у нас, както и решения за справянето с нея.
България е единствената държава в света, която в продължение на 30 години неизменно е в тройката на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. За този период населението е намаляло с около 2 милиона души.
България е и водеща по преждевременна смъртност на населението в целия свят. Друга отрицателна тенденция е, че България е с най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз, но и с най-застаряло население.
5-те процеса на демографската криза в България са:
- Все по-ниска раждаемост
- Ускорено застаряване на населението
- Свръхвисока смъртност
- Остър дефицит на младо, активно население
- Драстични териториални демографски дисбаланси
По думите на доц. Бърдаров у нас има две клишета, които се налагат, когато се говори за демографска криза – ниска раждаемост и намаляване на населението. Според него намаляването на населението не е проблем. Важно е какви са структурите на населението, а не толкова абсолютната бройка, отбеляза той.
Не е вярно, че имаме ниска раждаемост, е мнението на доц. Бърдаров, в подкрепа на което представи и статистика:
Средният коефициент на раждаемост в ЕС за 2021 г. е 1.5. За сравнение в България коефициентът е 1.6, като страната ни се нарежда на 11 място. На първо място е Франция с 1.8 коефициент. За 2022 г. в България коефициентът на раждаемост е 1.88 и достига трето място в ЕС.
Освен това средната продължителност на живота на българското население през 2021 г. е 71.8 години, докато през 1900 г. е била 40.2 години. За сравнение в Европа средната продължителност през 2021 г. е 77.03 години.
По отношение на смъртността на населението в ЕС за 2021 г. България е на първо място с 21.7‰. С най-високи стойности е Северозападна България.
В тази връзка доц. Бърдаров представи 7-компонентна програма за демографски рестарт на България:
- Образование
- Реализация
- Доходи
- Инфраструктура
- Сигурност и справедливост
- Имиграционна политика
- Здраве
Доц. Бърдаров обясни и какво трябва да се промени в тези седем аспекта. В образованието трябва да се променят не само учебните програми, но и философията на образователната система. Той настоя за радикална реформа в образованието. И даде пример с финландския модел в средното училище, чийто слоган е „Ние имаме два пътя: да подготвим децата за изпитите или за живота. Ние избираме втория“.
По отношение на реализацията – според доц. Бърдаров мотивираният човек създава в пъти повече продукт и е още по-полезен за себе си и обществото.
Доходи – необходимо е адекватно възнаграждение за съвременния развит свят, категоричен бе доц. Бърдаров.
Според него без добра инфраструктура пък е невъзможно младите хора да се върнат в малките градове.
Сигурност и справедливост – трябва да има вяра в институциите. А в момента чувството за общност е загубено, посочи доц. Бърдаров и припомни за все по-срещаната агресия на улицата и в училище.
Имиграционна политика. Тя трябва да бъде насочена за младите българи, които днес са България, за да имат желание да останат. Тя трябва да бъде насочена и към българските емигрантски общности, както и към традиционната българска диаспора (Украйна, Молдова и др.), убеден е доц. Бърдаров. И последно имиграционната политика трябва да бъде насочена към образовани квалифицирани хора от други страни, изтъкна доц. Бърдаров.
По думите му здравето трябва да бъде на фокус. Трябва да се повиши здравната култура на населението, начина на живот, като същевременно се редуцират вредите.
Заключението от доклада на доц. д-р Георги Бърдаров бе кратко, но категорично – България има бъдеще. Негативните тенденции могат да бъдат обърнати с прагматично мислене, прилагане на научни подходи и много работа в правилната посока.
В последвалата дискусия участие първо взе икономистът и бивш министър Николай Василев. Докато доц. Бърдаров бе по-скоро оптимист, че ситуацията в България е поправима, то Василев изрази огромното си притеснение, че това е трудно постижимо и почти невъзможно. Според него коефициентът на раждаемостта не е верен и настоя за повече мерки, които да насърчат раждаемостта.
По думите му в Бюджет 2024 няма предвидени пари за справяне с демографията. Василев смята, че лекото увеличение на парите за подкрепа на родителите при раждане е равно на нула. Според него справедлива финансова подкрепа би била 20 хиляди лева за дете.
В края на дискусията се включи и бившият външен министър Соломон Паси, който се оказа песимист, че в България има политически лидери, които да се справят с демографската криза.
Бившият служебен министър на здравеопазването д-р Асен Медиджиев пък сподели, че е оптимист и вярва, че нещата потръгнат в добра посока. Според него към момента МЗ полага доста усилия в насърчаване към профилактика. Въпреки това той бе категоричен, че има голяма разлика в здравното състояние на децата сега и преди 20-30 години.
