Мика Зайкова е икономист и синдикалист, била е народен представител от „Има такъв народ“. Завършила е Минно-геоложкия институт, а по-късно и Икономическия институт „Карл Маркс“, днес УНСС. От 1964 до 1967 г. работи в ТЕЦ „Марица-изток 1“, по-късно в „Заводпроект“. Била е началник управление в Комитета по промишлеността. От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Като най-възрастен народен представител, Зайкова открива 45-ото и 46-ото народно събрание.
– Средната пенсия за февруари е 750 лева, обяви официално НОИ. Как се живее с толкова пари, госпожо Зайкова?
– Според последните данни издръжката на един човек е 1437 лева. Тя е изчислена на базата на средните доходи и на цените. Но има области в Северна България като Видин, Разград, Русе, където средната работна заплата е под издръжката и е между 1100 и 1200 лева. Как се живее с тези пари? Просто не се живее. Затова да се погледне каква е покупателната способност, а не как са се повишили доходите. Пък и минималната работна заплата не е 933 лева – като махнеш данъка и осигуровките, остават 741 лева. Да, доходите на възрастните хора са чисти, но между 75 и 85% от тях получават пенсии до 1000 лева. Всички те не могат да си покрият разходите. С бясна скорост нарастват потребителските кредити, защото хората просто не могат да смогнат. А моето поколение сме свикнали първо да си плащаме сметките и след това, ако остане нещо, в случая не повече от 150–200 лева, ще го похарчим за храна. При тези пари и киселото мляко е лукс, защото и обикновените храни в България, които човек консумира всеки ден, са по-скъпи, отколкото в Европейския съюз. Ето ви примери – у нас килограм сирене е 9,16 евро, средно в ЕС струва 7,1 евро. Яйцата в българските магазини са 2,9 евро за 10 броя, а във Франция – 1,65 евро. След 1 януари минималната заплата в Гърция е над 860 евро, в Германия – 2054 евро, а във Франция е 1647 евро. У нас на минимума от 933 лева са 640 000 души при по-малко от 3 милиона работещи.
– Омбудсманът Диана Ковачева в прав текст заяви, че цените на парното в София се повишени неоснователно – има хора с месечни сметки по 1000 лева. Подобен е случаят с мобилните оператори, които едностранно повишават таксите. И какво от това?
– Цените на парното са кошмарни, защото „Топлофикация“ е в много тежко финансово състояние и всичките свои загуби трупват върху потребителите. Колкото до мобилните оператори, проф. Ковачева е абсолютно права, защото формирането на цените им не зависи от инфлацията. Освен това цените им влизат в т.нар. малка кошница, където инфлацията не е 4,7% както беше през декември, а е двойно по-висока, защото двадесетте стоки, които потребяваме всеки ден поскъпват. Не само България, целият ЕС се намира в тежко положение, защото се оскъпяват всички суровини, а Европа не разполага нито с газ и петрол, нито с химикали и метали. Липсват резервни части за автомобилите, за компютри… Всичко идва от Азия, а вече търговските кораби не минават през Суецкия канал, а заобикалят полуостров Добра надежда. По данни на Организацията за икономическо развитие навлото на кораби се е увеличило три пъти. Освен това самите доставки се бавят със седмици и се нарушава ритъмът. И нещо много важно – страните, които имат петрол и суровини, членуват в БРИКС (организация, основана от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, б.р.) и те могат да ни притискат както си искат. Най-голямата трагедия у нас е, че никой не работи за намаляване на инфлацията. Освен това регулаторите, които трябва да изследват има ли картел, има ли корупция, и да налагат санкции, те просто дремят. Мандатите им отдавна са изтекли, но те продължават да си взимат баснословните заплати. В големите вериги цените на стоките в малката кошница са с разлика 5–7 стотинки, което си е жив картел. Но никой не го проучва това нещо и не го санкционира. Сега ще избират нови ръководители на регулаторите и там трябва да работят неутрални хора, които има много висока експертиза и да бъдат независими от политиците. А такива просто няма.
– Вече официално Германия, нашият най-голям търговски партньор, е в рецесия. При това положение къде сме ние?
– Светът е в криза, нашият основен търговски партньор Германия е в рецесия. Впрочем на ръба на рецесията е цялата еврозона. Щатите се държат на косъм, те имат 35 трилиона долара външен дълг, който е 120 процента от техния Брутен вътрешен продукт. Ние имаме по-нисък борч, но той расте. Излезе едно изследване, според което за една година дългът от 22% се е качил на близо 27% от БВП. Асен Василев запушва дупката в бюджета по два начина: единия с пари, определени за капиталови разходи и реално лишава нашите потомци от пътища и язовири, а другия – с нов заем. Сега е заложил таван на дълга от 11 млрд. лева, което означава, че след две-три години само държавните задължения ще достигнат 42–43%. Да не се забравя също, че и лихвите, които ще плащаме, вече са доста по-високи. Никой не може да ме обвини, че съм привърженик на Бойко Борисов, аз съм от ИТН. Всичко може да говорят за него, не знам какво са вършили в правителствата му, но той направи за България две много важни добри неща: задържа дълга около 20% и неговите бюджети винаги завършваха с излишък. И това се случваше, защото може да се е държал лежерно с нашите партньори от ЕС, но никога не се е държал лакейски. Той използваше всички възможности, за да дойдат повече пари в България. Ето това е неговият принос. Може всичко да говорят, но макар и бавно, България върви напред – ръстът на БВП за 2023 г. ще бъде около 1,8%, а за Еврозоната – 0,5–0,6%.
– Наскоро по повод влизането ни еврозоната направихте един намек, че фиксираният курс на лева спрямо еврото може да е различен от сегашния. Защо?
– Аз не правя намек. Има специален регламент 2866/98 НА ЕО, където е посочено, че шест месеца преди влизането в еврозоната, след като да са изпълнени всички критерии, в т.ч и инфлацията, курсът на съответната национална валута спрямо марката, а после еврото, е въпрос на уточняване. Т.е. може да бъде променен. Така че какъв ще бъде курсът сега никой на може да каже. Питам се при сегашната икономическа ситуация в Европа дори и в света има ли вероятност при това уточнение ЕЦБ да поиска промяна? Може би. Но по-важното в случая е как властимащите ще се преборят за нашия интерес това да не се случи. И точно тук за мен е опасността, защото виждам лакейското им поведение спрямо силните на деня в Еврокомисията и в и Европарламента.
– Възможна ли е датата 1 януари 2025 година за присъединяването ни към еврозоната?
– Можем да бъдем приети само в началото на календарна година, защото ЕЦБ трябва да хване развитието на паричната политика. Сегашният референтен доклад ще бъде публикуван в началото на май и той ще е отрицателен заради инфлацията. Ние казваме, че сме вдигнали заплатите, но не сме вдигнали стандарта на живот. А трябва да се приближим до стандарта в ЕС, но само заради инфлацията, която е двойна, това няма как да стане. Ако на 1 януари 2025 г. влезем в еврозоната, за което ще се радвам, ще се прекръстя на Айше, нищо, че съм еврейка.
– Следите ли какво се случва в сглобката преди ротацията? Много големи са разправиите за поста външен министър. Мислите ли, че това може да обърка ротацията и да се ходи на извънредни парламентарни избори?
– Външният министър е важен, защото ни предстои важни неща. 97% от стокооборота ни е по суша, понеже търгуваме основно с държави от ЕС. Стоките пътуват с тирове, които висят с часове по границите и е страшно. Имаме да се преборим за пълен Шенген, за еврозоната. Но в същото време си мисля, че властта е сладко нещо и тези хора няма да се откажат от нея. Погледнете само каква наглост – „Продължаваме промяната“ имат 36 депутати, а искат цялата власт. Техни са всички министри, с изключение на г-жа Габриел, и сега искат да запазят всичките заедно със заместниците им. Аз не вярвам, че Бойко ще се съгласи. Но в края на краищата ще се разберат. И ако има някой губещ от сглобката, това е ПП – те повече няма да имат толкова депутати. Вижте какво става в Европа – голямата част от правителствата не са на партии от ЕНП. На хората им писна за тяхна сметка да живеят други. Предстоящите евроизбори са много важни, изобщо не се знае каква ще е структурата на Европарламента, каква ще е самата Европейска комисия. Много сериозно се съмнявам, че отново начело ще е Урсула фон дер Лайен, защото ЕНП едва ли ще има лидерска позиция. Не се знае кои ще влязат в ЕП и съм доста притеснена. Но има едни още по-важни избори наесен – за американски президент, а там изобщо не е ясно какво ще се случи.
Източник: filternews.bg
