Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси с България обяви приетите решения на Комисията за съвместни чествания и препоръките за подобряване на учебниците по история за VI клас в Северна Македония и за V клас в България, съобщава БГНЕС.
„Обявени са препоръки, приети от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Те се отнасят до 5 препоръки от македонска страна за учебниците за V клас в България и също толкова български препоръки за македонските учебници за VI клас – отнасящи се до античния период“, посочи съпредседателят на Комисията Драги Георгиев на брифинг в сградата на Министерството на външните работи в Скопие.
Обявени са и препоръките за съвместно честване на общи личности от Средновековието – Св. Св. Кирил и Методи, Св. Климент, Свети Наум и цар Самуил.
Той обясни, че става дума за текстове, с които се препоръчва на двете правителства определени годишнини или юбилеи да се честват заедно.
Въпросните препоръки трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции.
Георгиев подчерта, че препоръките се основават на структурни неуточнености, на фактологически грешки, на историческата география относно това как са представени определени райони географски в учебниците и не засягат въпросите за идентичността.
Той поясни, че това са решения, взети на заседание на Комисията през 2019 г., които се обявяват сега съгласно подписаният двустранен протокол.
По отношение на сроковете за постигане на резултати от разискваните в момента от Комисията въпроси, Георгиев заяви, че в протокола няма точка за определени срокове, в които трябва да бъде завършена работата.
Докато двете страни не утвърдят, че е постигнат резултат относно академичните принципи и последните проучвания, ние няма да излезем с готови препоръки, обобщи той и предупреди: „Очаква ни тежък, труден период по бъдещите дискусии. Комисията работи по преодоляване на проблемите, предизвикващи омраза у младото поколение и напрежение в отношенията между двете страни“.
До момента са проведени 13 заседания на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.
И от двете страни е декларирано желание за интензифициране на нейната работа с най-малко 8-10 заседания на годита, както и необходимостта от конкретни резултати, базирани на „автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.
Освен историческите теми и промяната на Конституцията за включване на българите в нея, в двустранния протокол фигурират и всички останали важни елементи от Рамковата позиция на България от 2019 г.
Впоследствие и от българското Министерство на външните работи публикуваха на официалната си страница Протокола от първото заседание на комисията, в което се посочват въпросните препоръки.
„Публикуването на предложенията от 2019 г., одобрени от правителствата, е важна стъпка към запознаването на обществeността в двете страни с резултатите от работата на Комисията. Така се създава и необходимата основа, за да се пристъпи към реализирането на практика на друга договореност от Протокола по чл. 12 от юли 2022г. – съгласуване на календар от съвместни чествания за периода 2022 г. – 2023 г. за петте общи исторически личности“, изтъкват от ведомството ни. Те поздравяват Съвместната комисия за досегашната дейност и я окуражават да продължи по-интензивно със своите усилия, с цел завършване на работата по всички периоди от общата история.
Става въпрос за протокол, приет още през 2019 г., в който преди всичко се прави преглед на постигнатото. Отбелязва се и общото честване на Гоце Делчев – единственото до този момент в съвременната история на двете страни, което не се е и повторило.
Посочва се и че съвместното честване на Св. Св. Кирил и Методи, Св. Климент, Свети Наум и цар Самуил остава пожелателно.
Препоръките за промяна на учебниците пък касаят Праистория и Стара история.
