11 български граждански организации призовават депутатите в 49-ото Народно събрание да са на висотата на обществените изисквания за ефективна институционална инфраструктура.
Заявките на управляващото мнозинство за спазване на високи стандарти при избора на независими органи не трябва да катастрофират в повтаряне на дългогодишни порочни практики на задкулисно договаряне и партийно-квотно разпределяне на позиции в регулаторите, подчертава се в официална позиция на Българския институт за правни инициативи, Антикорупционния фонд, Асоциацията на европейските журналисти в България, Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет, Български център за нестопанско право, Института за пазарна икономика, Института за развитие на публичната среда, Програма „Достъп до информация“, Центъра за либерални стратегии и Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Организациите отбелязват, че сегашният състав на парламента може да продължи реформаторската си политика, като постави на принципно нова основа начина, по който конституира органи.
Те припомнят няколко обстоятелства, сред които: политическата криза в страната, довела до пет предсрочни парламентарни избори в периода 2021 г. – 2023 г.; усилията на обществени групи за ефективно прилагане на принципите на правовата държава и разделение на властите; изтеклите мандати на титулярите на множество еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание; дългогодишните искания на активни граждански организации за прозрачни парламентарни назначения; критично ниското доверие на българското общество към публичните институции; политическите заявки от представители на управляващото мнозинство за прозрачност и отговорност при избора на регулатори от Народното събрание; констатациите в Доклада на Европейската комисия за върховенство на закона за България за обновяване мандатите на независимите регулаторни власти и забавянето му като резултат от политическата ситуация; приетите промени в Конституцията от декември 2023 г., които закрепват на конституционно ниво стандартите за избор на независими органи от парламента.
В тази връзка организациите настояват Народното събрание да започне незабавно процедури за избор на органите с изтекъл мандат, за да се преодолее институционалната криза.
Парламентът трябва и да възприеме времеви критерий за откриване на процедурите, като започне с органите и членовете на органите, които най-дълго са извън законоустановения мандат, освен когато друго не е предвидено в закон, както и да публикува актуален график на мандатите на членовете на едноличните и колективните органи.
Други искания към НС са да се придържа стриктно към принципите на публичност, прозрачност, обективност, равнопоставеност, предвидимост на избора, отчетност на назначаващия орган, професионализъм и конкурентост, въплътявайки практически промените в Конституцията; да организира процедурите за избор в разумен срок (минимум 3 месеца от номинацията до избора), за да се даде достатъчно време на професионални общности, медии и гражданско общество да се запознаят с предложените номинации и техните концепции;
Настоява се и за анализ на сектора, за който съответния орган има правомощия по регулиране, управление, санкциониране, лицензиране, надзор и др., както и за анализ на годишните отчети на органа.
В позицията се допълва, че трябва да се въведе задължително изискване номинираните кандидати да представят писмена и публична концепция за управление на органа, както и да се направи задълбочена проверка на професионалните и етичните качества на кандидатите, включително и чрез изискване на информация от други институции и организации.
НС трябва да предприеме проактивен подход за осигуряване на автентична конкуренция, като приобщи професионални организации да номинират пряко кандидати, а също да създаде постоянна парламентарна комисия по избора на органи, която да организира процедурите по избор и която да заседава съвместно с ресорна/и комисия/и за изслушване на кандидатите; към Комисията по избора да се създаде консултативен граждански борд, който да дава становище за професионалните и етични качества на номинираните кандидати;
Според организациите трябва да се предвиди и възможност медии, граждански организации и представители на академичната общност да задават писмени и устни въпроси по време на изслушването на кандидатите.
