Хърватия и България трябва да изпълнят определени условия за членство в ЕРМ 2. Процесът е много по-изискващ. Това обясни пред депутатите в комисията по Европейските въпроси в НС Борис Вуйчич, управител на Хърватската народна банка, който сподели опита на страната.
Той очерта законодателните изменения, които е предприела страната за приемането на еврото. Най-трудният от критериите за нас е свързан с инфлацията, подчерта Вуйчич.
С нарастването на инфлацията в ЕС, тя се повишила и в Еврозоната. Хърватия е имала 6 области, по които е работила за приемането на еврото. Един от огромните проекти е преобразуването на депозитите. Доста сериозни усилия изисквала смяната на парите в брой. В тясно сътрудничество се работило с полицията и армията за транспорта на парите. Бизнесът е бил задължен да публикува цените си в Евро и в националната валута. Информационната кампания беше ключова преди приемането на еврото, обясни Вуйчич.
60% от средствата на хората са били сменени в банките преди датата за приемането на еврото. Беше много важно да подготвим банковата система, каза управителят на Хърватската народна банка.
Работело се индивидуално с всички банки, за да бъдат всички средства конвертирани. И в Хърватия е имало „за“ и „против“ еврото. Очаквали да има повишение на цените. 0,2-0,4 % е разликата в цените след приемането на еврото, за Хърватия е 0,2%. Няма голям скок в цените, основен ръст е имало в цените на услугите.
След приемането на еврото подкрепата не е намаляла, а дори се е увеличила. В началото 52% от хората са били с негативно мнение, а сега 51% подкрепят въвеждането на еврото. Разходите за фирмите са намалели. 160 милиона евро са спестени от преобразуването на еврото. Освен това Борис Вуйчич отчете по-голяма устойчивост на финансови кризи. Повишила се е ликвидността на банките. Има и ръст на БВП след въвеждането на еврото в Хърватия.
Изключително важно е да се работи с групи за защита на потребителите, според него. Трябва да е ясно, че въвеждането на еврото няма да доведе до манипулиране с цените и е важно да се справим с конвертиране на парите в брой.
Финансовият министър Асен Василев е доволен от презентацията, която оборвала дезинформацията. Вървим по критериите, 3 от 4-те са изпълнени, отчете той. Тази година ще отговорим на критерия за инфлацията, затова и е обнадежден, че догодина ще станем 21 член на Еврозоната.
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев отчете, че представените от Вуйчич данни са съотносими към България. За него разликата между двете страни е само политическия фактор. Ние сме влезли в непродуктивен политически цикъл след 2020 г. по думите му. Нищо по-различно няма да стане в България според Радев. А сигурността от членството в Еврозоната е безспорна. До седмици започват да се секат тестовите български евромонети. Първо ще се сертифицира тяхното качество и след това започва производството на еврото.
Последвайте ни в Google News Showcase
