България заяви, че ще наложи вето върху официалното започване на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония, освен ако притесненията й относно езика и историята не бъдат взети предвид, заявиха дипломати след среща на посланиците на ЕС в сряда, пише „Политико“.
Един дипломат, който взе участие в срещата, заяви, че българският представител изнесе „много дълга и емоционална реч“ по темата.
Посланиците проведоха първата си дискусия относно рамката за преговори с Албания и Северна Македония, която беше предложена от Европейската комисия миналото лято.
След като държавите-членки подкрепят рамката, председателството на Съвета на ЕС, което понастоящем се провежда от Германия, ще представи така наречената „договорена обща позиция на ЕС“ на двете страни с надеждата да се присъединят към блока, отбелязвайки официалното начало на преговори за присъединяване.
Очакваше се подкрепата на ЕС за рамката на преговорите да бъде подписана на министерско заседание на Съвета по общи въпроси на 10 ноември – но София може да провали тези планове.
Откриването на преговори с двете балкански държави вече бе трудно, тъй като Северна Македония и Гърция първо трябваше да разрешат близо 30-годишен спор за името на първата. Споразумението между двете бе ратифицирано миналата година, проправяйки пътя за присъединяване на Скопие към НАТО.
Друго препятствие се появи, когато Франция поведе група от държави, настояващи за промяна в начина, по който страните се присъединяват към блока. На среща на лидерите на ЕС миналия октомври Франция блокира одобрението за започване на преговорите за присъединяване с двете страни. Одобрението бе дадено през март, след като бе намерен компромис, който включваше обновяване на процеса на присъединяване.
Дискусията сред посланиците в сряда беше главно за тази нова методология, като някои държави-членки се съмняваха как преговорите могат да бъдат преустановени, казаха двама дипломати.
През последните седмици България раздаде документи на останалите страни членки, за да обясни позицията си. В един от документите, София подчерта, че България не може да „приеме, че продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония ще се проведе чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или неоснователните твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ в България.“
Двете държави подписаха споразумение през август 2017 г. за разрешаване на тези проблеми, „но изпълнението на Договора е в застой“, коментират от София.
Никола Димитров, вицепремиер на Северна Македония по европейска интеграция, заяви, че страната му е ангажирана с прилагането на споразумението за приятелство със София. Той отбеляза, че България е изиграла положителна роля за връщането на разширяването на ЕС в дневния ред на блока, но каза, че успехът ще бъде изложен на риск, ако не се намери решение в безизходицата.
Просто не е редно македонският език да бъде пречка за нашето европейско бъдеще, ако ЕС е ценностна общност, която празнува многообразието, каза Димитров пред „Политико“.
Дипломати заявиха, че сесията в сряда е само първа дискусия и все още има шанс да се избегне дерайлирането от процеса, като се планират още разговори.
„Все още има място за дипломация„, каза един от дипломатите, участващи в дискусията, посочвайки подготвителни срещи за следващата среща на върха като част от така наречения Берлински процес, който ще събере лидери от Западните Балкани и ЕС, за да бъде проведено в София на 10 ноември, същия ден като Съвета по общи въпроси.
