Данните за клиничната картина при заразяване с варианта Омикрон на коронавируса са оскъдни, затова е нужно да сме предпазливи, особено на фона на информацията, че разпространението му във Великобритания прилича на цунами.
Такава позиция изрази във Фейсбук ученият Аспарух Илиев, който ръководи лаборатория към университета в Берн.
„Данните за Омикрон и клиничното му протичане са крайно недостатъчни до момента. Продължаваме да нямаме достатъчно информация и описание на клиничната картина на пациентите в Африка, освен едно интервю на член на техния експертен съвет, че 20 болни в отделението й са сравнително леко заболели (но пък всички били млади).“ – коментира д-р Илиев в профила си в социалната мрежа.
По думите му, ако в началото при откриването на варианта преди 2 седмици бързата реакция на властите в ЮАР е била похвална, в момента липсата на точни епидемиологични и клинични данни граничи с безотговорност.
„Знаем, че има голяма заразност, знаем, че ваксинирани и преболедували го хващат, знаем, че бустерът намалява вероятно риска от заразяване и тежко протичане, но не знаем нищо за клиничната картина и епидемиологията (засягане на възрастови групи, рискови, статистика за преболедували и техните съпътстващи заболявания). Тази информация е много важна, за да се планират точно следващите стъпки.“ – подчертава д-р Илиев.
Той констатира, че Европа е в позиция на изчакване по повод на Омикрон варианта и че основен приоритет в повечето европейски държави е поставянето на бустерна доза ваксина – единственото средство, което може да осигури определена защита срещу новия вариант на вируса.
Ученият прогнозира, че коронавирусът ще има сходно със сегашното си поведение още няколко години, след което ще стане сезонен вирус. Междувременно ваксинираните държави ще го преживяват с по-малка смъртност, „докато неваксинираните ще имат трайно повишение за още 2-3 години“.
Засега обаче не е ясно какви ще са дългосрочните последици за здравето на хората.
„Тук обаче има един променлив фактор, който е неясен – трайни нарушения и последици на вируса след преболедуване. Дали съдовете ще останат непроменени след 1, 2, 3 години, 10 години след системен вирусен васкулит? Трудно е да се каже.“ – отбелязва д-р Илиев.
Той съветва да не се поемат рискове и хората да бъдат предпазени чрез ваксинация.
„Ако се окаже, че дългосрочно това системно съдово засягане има траен ефект (свързан с функция на мозък, сърце, бели дробове, бъбреци), ще се сблъскаме (България и другите държави с висок процент преболедували) фронтално с влак.“ – обобщава той.
