Александровска болница завършва 2012 година с положителен финансов резултат и няма просрочени задължения. През 2013 година, Костадин Ангелов е назначен от правителството на ГЕРБ за директор на болницата и след това болницата започва да трупа дългове.
Министерство на здравеопазването публикува извадка от одитен доклад за финансовото състояние на Александровска болница, след управлението ѝ от бившия здравен министър Костадин Ангелов в периода 2013-2020.
В резултат на трайната тенденция на реализирани от лечебното заведение нетни загуби, собственият капитал се понижава съществено, като от 22.8 млн. лв. към края на 2016 г., спада на 3.9 млн. лв. към края на 2020 г.
Само за последната 1,5 година от управлението на Костадин Ангелов (периода 01.01.2019 – 30.06.2020) болницата натрупва загуби в размер на 10 621 000 лв. Натрупаната загуба до месец юни 2021 година достига до 69.8 млн. лв.
Повече от половината от дълговете са към доставчици: за 2019 те са 36 691 873,10, за 2020 г. те са 41 634 922,54, а за периода 01.-06.2021: 42 078 564,1.
От МЗ посочват и лихвите и таксите по просрочените задължения за същите периоди:
За 2019 г. – 8 875 977,86
За 2020 г. – 8 451 891,12
За 01. – 06.2021 – 28 476 398,60.
Нарастването на задълженията към доставчици за лихви и такси с близо с 20 мил. лв. се дължи на това, че Ангелов е удължавал просрочията, чрез подписване на споразумения за разсрочване на задълженията с фирмите доставчици.
Обратно на търговската логика, при договарянето на разсрочване на дълга, болницата не само не го е намалила, но е поела нови задължения във вид на лихви в изключително големи размери.
Анализът показва трайна тенденция на затруднения за текущо погасяване на задълженията. В продължение на години директорът Костадин Ангелов е сключвал неизгодни споразумения за разсрочване, с които е увеличил дълга на болницата.
Вместо това, на фона на отрицателните лихви в банковия сектор и възможността за договаряне на банкови кредити с лихви от 2-3 процента, той е можел значително да редуцира дълга към доставчици.
Ангелов не само е поставил болницата в тежко финансово състояние, но сега съдбата и зависи от благоволението на кредиторите ѝ.
Защо едно дружество, което има да плаща наказателна лихва, заради неизпълнение на договора си, се съгласява да разсрочи това задължение и да плаща допълнителна лихва, питат от МЗ.
От институцията посочват като примери договори и споразумения за разсрочване на задълженията към 5 фирми, но без да изписват целите имена:
– Фирма П….. Ф… ДЗЗД – освен лихва за забава са договорени допълнително 12.5% наказателна лихва върху нея, годишно върху неплатената част на задължението;
– Фирма С……. ЕООД – отделно от просрочените задължения, болницата трябва да заплаща по 30 000 лв. месечно по всяко просрочено плащане;
– Фирма С…. Т…… АД – 10% лихви за забава и допълнително 10% върху непогасената част на разсрочените задължения;
– Фирма Г… К… СД – Основният лихвен процент плюс 15 пункта на годишна база за всеки ден на просрочие. (По същия договор обаче, доставчикът дължи само 5% неустойка при неизпълнение на поетия ангажимент.);
– Фирма М….. С….. Б…. ЕООД – лихвите възлизат на 17- 23% на годишна база.
