Реалната картина на корупцията по високите етажи на властта у нас остава скрита. Това е заключението на Годишния мониторингов доклад на Антикорупционният фонд върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2021: нулева година“.
Докладът анализира развитието на 49 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
Авторите на доклада Андрей Янкулов и Александър Кашъмов посочват, че водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво.
По отношение на 49-те ключови разследвания за корупция докладът на АКФ показва, че през 2021 г. няма нито едно образувано и развило се разследване за корупционно престъпление, насочено срещу високопоставено длъжностно лице.
Установено е, че нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните четири години – от 2018 г. до 2021 г. включително, а през 2021 г. е влязла в сила само една нова присъда по обвинение за корупция по казус от висок обществен интерес и тя е била оправдателна.
Съотношението на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по случаи, отнасящи се до високите етажи на властта, е 3 осъдителни към 14 оправдателни, отчита се в доклада и се допълва, че внесените от прокуратурата обвинения имат само 18 % успеваемост.
От АКФ заявяват, че през годината към безславен финал се запъти едно от най-големите в историята на страната наказателни разследвания срещу високопоставени длъжностни лица – това за проекта „АЕЦ Белене“. Срещу двама от обвиняемите министри делото е вече прекратено, а скоро ще бъде прекратено спрямо всички заради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Посочва се, че няма никакво последвало българско институционално действие година след наложените през юни 2021 г. санкции на САЩ по глобалния закон „Магнитски“ на бизнесмена Васил Божков, политика и бизнесмен Делян Пеевски и заместник-председателя на Бюрото за контрол върху СРС Илко Желязков.
Янкулов е категоричен, че в областта на наказателноправния аспект на борбата с корупцията по високите етажи на властта годината може да бъде характеризирана като нулева.
Не е по-различна картината и в КПКОНПИ.
През 2021 г. Антикорупционната комисия е приела 104 решения, от които 22 за установяване на конфликт на интереси и 82, с които конфликт не се установява.
78 от разгледаните случаи са за лица, които заемат публична длъжност на местно ниво, а останалите 26 са за лица на публична длъжност на централно ниво.
В доклада се посочва, че се публикува информация за преписки и открити данни за престъпления, без да се докладват подадените към прокуратурата преписки, образуваните по тях досъдебни производства и внесените обвинения.
При липсата на публична информация съмненията за антикорупционна хиперактивност на тази комисия в сегмента на дребните риби само се засилват, отбеляват от АКФ.
Допълва се, че изключително малка част от инициираните от КПКОНПИ производства за отнемане на незаконно придобито имущество са отворени за публичен достъп, поради което има сериозен проблем с прозрачността на тази част от работата на Комисията. Анализът на публикуваните производства обаче показва, че съвсем малка част от производствата по отнемане на незаконно придобито имущество са обвързани с корупционни престъпления.
Според АКФ резултатите показват ясно, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
От фонда посочват, че водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. Ако се съди по тях се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица просто няма, заявяват авторите на доклада.
Според разследващия журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков вече става въпрос за хроничност на проблема, а не за някакво временно състояние с „практически предизвикателства в прилагането на върховенството на закона“.
