И Националният статистически институт (НСИ) обърна поглед към културните институти в България. Ден преди 24 май – Деня на нашата писменост и култура от НСИ предоставиха обобщени данни за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност, музикалните колективи (сценичните изкуства), библиотеките и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите препоръки на ЮНЕСКО.
През 2020 и 2021 г. дейността на културните институции беше ограничена поради въведените противоепидемични мерки на територията на Република България, подчертават от НСИ.
Музеите
Към 31 декември 2021 г. в страната функционират 184 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 96 от тях са общи, а 88 – специализирани (вкл. художествени галерии). През 2021 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 624 хил. фондови единици и в сравнение с 2020 г. техният брой се увеличава със 74 хиляди (1.0%). Цифровизирани са 452 хил. фондови единици, което е с 44.3 хил. повече спрямо предходната година. Посещенията в музеите през 2021 г. са 2 915 хил. и съпоставени с 2020 г. се увеличават с 30.4%.
В дните със свободен вход са осъществени 13.1% от посещенията (383 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – със 127 хиляди., или с 54.8% спрямо предходната година.
Сценични изкуства
През 2021 г. в действащите 71 театъра в страната са организирани 9 970 представления, посетени от 885 хил. зрители, като спрямо 2020 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 42.0 и 15.2%. Средният брой посетители на едно представление е 89 и намалява с 20 спрямо предходната година. Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2021 г. е следното:
- 35 драматични театъра с 4 582 представления;
- 20 куклени театъра с 3 328 представления;
- 7 драматично-куклени театъра с 1 143 представления;
- 7 оперни и балетни театъра със 729 представления;
- 2 оперетни театъра със 188 представления.
Структура на театрите по вид
През 2021 г. в страната са развивали дейност 54 музикални колектива – 5 филхармонии, 24 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 25 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 18.1% спрямо 2020 година. Дружества, сдружения и музикални компании са организирали следните прояви през 2021 година: · естрадни (поп, рок, фолк и др.) – 220 концерта, посетени от 43.9 хил. лица; · фолклорни – 178 концерта, посетени от 87.9 хил. лица; · камерни и симфонични – 112 концерта, посетени от 18.2 хил. лица. 1.3. Библиотеки През 2021 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47).
Общият им фонд се състои от 35 480 хил. библиотечни документа – книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 54.1% (19 179 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29.5% (10 473 хил.), и продължаващите издания – 16.4% (5 829 хиляди).
Библиотечен фонд
Регистрираните читатели са 221 хил., което е със 7.6% повече в сравнение с предходната година, а посещенията намаляват със 7.9% и достигат 3 068 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 4 807 хил. библиотечни единици.
Зает библиотечен фонд
В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2021 г. има регистрирани 8 380 хил. библиотечни документа, или с 59 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 956 хил. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 208 хил. в сравнение с 2020 година.
Зает библиотечен фонд на един читател по видове библиотеки 2. Аудио-визуална дейност Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност.
Филмово производство
През 2021 г. са произведени общо 74 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 36 за киномрежата, 31 за телевизията и 7 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 20 (12 игрални и 8 документални). Произведените късометражни и среднометражни филми са 54 (включващи 9 сериала с общо 256 епизода), от които 13 игрални, 30 документални и 11 анимационни. Филми, произведени с национално финансиране, и копродукции с участието на български продуценти.
В края на 2021 г. кината в страната са 76, а киноекраните – 221, като броят им се увеличава с по 6 и за двете категории спрямо 2020 година. Мултиплексите са 10 и в тях са осъществени 57.3% от всички прожекции и 60.2% от посещенията.
През 2021 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 29.2%, а посещенията – с 82.4%. Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 22 с 86 хил. прожекции, посетени от 1 166 хил. зрители.
В столицата са функционирали 15 кина със 72 екрана, в които са прожектирани 1 969 филма.
Радиопрограмна дейност През 2021 г. в страната са функционирали 74 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 635.0 хил. часа радиопредавания, което е със 135 часа по-малко в сравнение с 2020 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 62.1%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 9.9%.
Телевизионна програмна дейност През 2021 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 8 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 860.4 хил. часа, или с 10.3% повече в сравнение с 2020 година. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва: – художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) – 210.3 хил. часа; – музикални предавания – 131.7 хил. часа; – спортни предавания – 102.7 хил. часа; – новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 87.5 хил. часа; – реклами – 45.2 хил. часа; – образователни предавания – 8.9 хил. часа.
