58% от българите завяват, че твърдо са решили да гласуват за президент и вече са направили своя избор. Това показва проучване на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 29 октомври – 5 ноември сред 1025 души.
57% пък твърдо са решили да гласуват на парламентарните избори и вече знаят за кого.
От своя страна твърдо решилите да гласуват, но колебаещи се кого да изберат и при двата вота, са около 8 – 9%, като тези дялове намаляват с 5-6% в сравнение с изследването на Екзакта от началото на кампанията.
Според социологическата агенция обаче електоралната активност на предстоящия вот може да се окаже голяма неизвестна до самия изборен ден.
Интересът към кампанията не е особено висок. 45% от запитаните посочват, че следят кампанията за парламентарния вот, докато 47% се интересуват от кампанията за президентските избори. Над средния дял интересуващи се и от двете кампании има сред хората на възраст над 50 години, сред столичаните, както и сред избирателите на ГЕРБ, БСП и „Демократична България“.
Делът на гласуващите ще зависи и от това колко хора няма да отидат до урните поради страх от заразяване с коронавирус в пика на четвъртата вълна у нас. Към момента се отчита ръст на масовите опасения от зараза в деня на вота. Към 5 ноември подобни страхове изпитват 1/3 от българите, докато в началото на кампанията да не се заразят в деня на вота са се страхували 1/5.
За последните седмици се регистрира и лек ръст в дела на притесняващите се дали ще се справят с машинния вот – от 13% на 17%
Най-висока е мобилизацията и за двата вида избори сред електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС – по над 90% от избирателите на тези три партии.
ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 23,8% и разширява влиянието си сред хората на възраст между 30 и 60 години и сред жителите на градовете извън столицата.
Оспорвана е надпреварата за второто място. За него се конкурират „Продължаваме промяната“ (15,5%) и БСП (15%). Резултатите и на двете формации не се променят значимо в хода на кампанията. Предимството на ПП пред БСП според „Екзакта“ е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели. 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП. „Екзакта“ не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на Конституционния съд. Не се изключва обаче решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП.
Въпреки че БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна, партията няма особен ресурс да разширява влиянието си до края на кампанията. 44% от избирателите на тази партия се страхуват от заразяване с коронавирус в деня на вота, а 1/3 се притесняват от машинното гласуване.
От началото на кампанията ИТН (12,5%) губи между 2 и 3% от електоралната си тежест. Тя обаче остава предпочитаната партия от младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места.
Освен между ПП и БСП, противоборство може да се очаква и между ДПС (9,5%) и ДБ (9,2%), като при силна финална част на кампанията всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии.
По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС пък разчитат на цели 97% от избирателите си от юли, а ДБ – на малко над 80%. От своя страна 1/3 от бившите избиратели на ИТН декларират, че ще гласуват за ПП.
Относно предстоящите президентски избори от „Екзакта“ прогнозират, че ако се запазят тенденциите към 5 ноември, ще има балотаж. В него сигурни участници са сегашният президент Румен Радев и проф. Анастас Герджиков, а резултатът от подобен балотаж би бил 63.5%: 36.5% в полза на сегашния президент. Проучването сочи, че Радев има значително по-голям ресурс от Герджиков при балотаж сред политически изкушените избиратели, както и сред нерешилите кого да подкрепят за президент.
Проблемите, свързани със здравните аспекти на кризата с коронавируса, тревожат близо 2/3 от българите.
Отчита се слаба положителна промяна в нагласите за ваксиниране. Общо 33% от интервюираните заявяват, че вече са ваксинирани с 1, 2 или с 3 дози. Други 18% пък заявяват, че още не са ваксинирани, но възнамеряват да го направят скоро.
11% изтъкват медицински противопоказания като причина да не са ваксинирани. От своя страна 38% посочват, че не са ваксинирани до момента и, че нямат намерение да се ваксинират.
По-често твърдят, че вече са ваксинирани хора на възраст над 60 години (32,8% от тях), както и такива на възраст 40 – 49 години (26,4% от тях), висшисти (36% от тях) и столичани (35% от тях). По 30% от симпатизантите на БСП, ДБ и ПП са напълно ваксинирани, а сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е значително по-висок – 41%.
Най-много нежелаещи да се ваксинират има сред младите хора на възраст 18 – 29 години – 56% от тях, както и сред хората на възраст 30 – 39 години – 45% от тях. По-често не желаят да се ваксинират жителите на населените места извън София.
Поддръжниците на ваксинирането (хора с една, две или три дози, както и такива, възнамеряващи скоро да се ваксинират) преобладават сред симпатизантите на ДБ – 70,3%, на ГЕРБ -69%, и на ПП – 55,6%. При ДПС този дял е 49,3%.
Противниците на ваксинирането имат превес сред симпатизантите на ИТН – 56,6%, на БСП – 52%, на ИБГНИ – 55% и на „Възраждане“ – 75%, както и сред негласуващите и колебаещите се дали изобщо да гласуват – по 63% от двете категории.
