Главният прокурор Иван Гешев е внесъл в Конституционния съд искане да се обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗИДЗЗЛЗВНП).
Иван Гешев оспорва параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, с който управлението на дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, се предоставят на Министерство на правосъдието.
Припомняме, единственият закон, който последното Народно събрание успя да приеме, касаеше прехвърлянето на Бюрото по защита от разпореждане на главния прокурор към Министерство на правосъдието – разпоредбите връщат всъщност законовите постановки от преди 2014 година. Проблемът с материалните активи на Бюрото бе обсъждан и в правната комисия.
В искането до КС на главния прокурор се посочва, че атакуваната разпоредба е в противоречие с чл.106 от Конституцията (в частта, според която Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество), с чл.130а, ал.2, т.6 и с принципа за разделението на властите – чл.8 от Конституцията. С приемането й се нарушава баланса във взаимоотношенията между висшите държавни органи в страната.
Редица решения на Конституционния съд сочат, че Министерският съвет, като най-висш орган на изпълнителната власт, единствен има оперативни управленски функции по отношение на реда, по който се осъществява разпореждането с държавно имущество. Тези правомощия не могат да бъдат изземвани от законодателната власт, която по Конституция има други функции (инкорпорирани в чл.84 и чл.85 от Основния закон).
Според главния прокурор, с разпоредбата, с която се прехвърля имуществото, на практика Народното събрание е задължило Министерския съвет да отнеме имоти – публична и частна държавна собственост (част от дълготрайните материални активи), които обаче са били дадени за безвъзмездно управление на Прокуратурата на Република България и ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, и да ги предостави на Министерство на правосъдието.
„Нарушен е и принципът на разделение на властите, прокламиран в чл.8 от Конституцията, тъй като законодателната власт е иззела и упражнила разпоредителни конституционни правомощия на изпълнителната“, пише с искането на главния прокурор. Там се настоява, че недвижимите имоти, предоставени за ползване на съдебната власт, се управляват от Пленума на Висшия съдебен съвет и той е разпределил на Прокуратурата на РБ имотите и те са дълготрайни материални активи на ПРБ. Предназначението им не може да се променя без съгласието на органите на съдебната власт.
Прокуратурата на Република България предоставя и информация за активите на Бюрото по защита, като през 2014 г. (моментът на преминаването на Бюрото по защита от Министерство на правосъдието към ПРБ), то е разполагало със значително по-малко активи, било е с минимално материално-техническо оборудване, което се оказва амортизирано, морално остаряло и недостатъчно за изпълнение на специфичните функции на служителите.
През 2014 г. дълготрайни активи на Бюрото по защита са били в размер на 2 059 774 млн. лв., в това число 24 леки автомобили. Задбалансовите активи възлизат на 661 205,76 лв. По предварителни данни дълготрайните активи (към 28.09.2021 г.), преди преминаване на Бюрото по защита към МП, възлизат на 3 039 200,00 лв., в т.ч. 29 леки автомобили. Задбалансовите активи са в размер на 980 000 лв.
За периода 2014-2021 г. за нуждите на Бюрото по защита е изградена материална база, обезпечена с необходимото мрежово оборудване, което отговаря на изискванията за информационна сигурност. Компютърното оборудване е подменено изцяло предвид това, че при преминаване на БЗ към ПРБ през 2014 г. употребяваната техника е морално остаряла и не отговаря на изискванията за инсталация на актуални операционни системи.
В изпълнение на законовите задължения по защита на застрашените лица, е изградено видеонаблюдение, което допълнително гарантира сигурността на защитените лица. Бюрото е в пъти по-добре оборудвано и подсигурено, което ще позволи занапред то да осъществява дейността си в пълна степен.
