Финансовият министър Асен Василев коментира обвиненията на ГЕРБ, че служебното правителство вдига корпоративния данък с 50% като: „пълни глупости и целенасочени лъжи“.
Разбрах, че една политическа сила е дала пресконференция за решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към което България се е присъединила, като на нея са се изказвали хора, които явно не разбират от тази материя, каза Асен Василев.
Той обясни, че миналата сряда Министерският съвет е одобрил позиция на Република България по един много дълго течащ процес в Г-7 и в ОИСР, който ще продължи поне още четири-пет години. Във връзка с този процес България изразява позиция (принципно одобрение) относно желанието на редица държави да наложат транснационална корпоративна данъчна ставка (от минимум 15%) на две групи национални компании.
В едната група попадат фирми с оборот над 20 млрд. евро, където се намират големите дружества от дигиталния сектор като „Амазон“ и други подобни. При тях страните, които се присъединят към това решение на ОИСР биха могли да облагат тези компании на базата на оборота им в съответната държава. Това обяснява защо повечето от държавите, които не са подкрепили това решение са страни като Нигерия, Кения, Перу, Шри Ланка, Барбадос и Сент Винсент и Гренадин. От европейските страни за момента няма подкрепа от Естония, защото там има специфика на данъчния режим – реинвестираната печалба не се облага. Затова въвеждането на този транснационален данък в Естония изисква много допълнителна законодателна работа, за да се приложи. Другите европейски противник на това решение са Унгария и Ирландия, като за последната причините са очевидни – там са европейските централи на повечето транснационални ИТ корпорации, които са в първата група, обясни финансовият министър.
В другата група компании, които евентуално ще подлежат на този транснационален данък от 15%, ще попадат фирми с обороти над 750 млн. евро, при условие, че те нямат съществено присъствие в държавата, за която тази ставка трябва да бъде наложена.
Това означава, че ако една международна компания работи в България и има оборот над 750 млн. евро и под 25% от нейните работници, нейните активи или общият разход за работниците й се прави у нас, тя ще бъде обложена с такава данъчна ставка в държавата, в която се намира централата на тази компания. И то при положение, че тази държава е приела решението на ОИСР. При това въпросното решение ще влезе в сила едва, след като бъдат приети съответните правни документи в ЕС, които да го регламентират и тези документи станат част от законите на отделните държави членки на ЕС, които решат да прилагат такава ставка, допълни Василев.
Финансовият министър уточни, че за българските компании това изискване не важи, както и за всички чуждестранни компании у нас с оборот под 750 млн. евро. На такова облагане няма да подлежат и чуждестранните компании у нас, които в България правят оборот над 750 млн. евро, при положение, че над 25% от работниците и/или активите им, и/или разходите им за труд се правят в страната ни.
У нас има под 10 компании, които биха попаднали в обхвата на това транснационално облагане. Това са основните чуждите търговски вериги. Доколкото знам това изискване не се отнася за компаниите от финансовия сектор, които подлежат на друго регулиране, съобщи Асен Василев. Според него, решението на нашето правителство за принципно одобрение на транснационалното корпоративно облагане на ОИСР е дадено без анализ на ползите и щетите за България, точно защото няма български компании, които да попадат в очертания от ОИСР обхват на този данък.
Асен Василев уточни, че ако облагането на ОИСР бъде въведено в ЕС и в отделните държави, при появяване на казус с подобна компания у нас тя ще плаща в българския бюджет сегашните 10% корпоративен данък, а доплащането до 15% ще се извършва в държавата където се намира централата на това дружество.
