Правителството освободи досегашния изпълнителен директор на Националната агенция по приходите Галя Димитрова и назначи на нейно място Румен Спецов.
Министърът на финансите Асен Василев обясни причините за тази рокада по следния начин: „Тя е освободена за системно неизпълнение на служебните й задължения. Както знаете, от НАП на 15 юли 2019-а изтекоха данните на 6 074 140 български граждани. За периода 2017 -2020 година се констатира системна ниска събираемост на вземанията по ревизионни актове. За същия период е констатирана системна ниска потвърждаемост на ревизионните актове. От 11 май имаме и решение на Върховен административен съд, който потвърждава решения на първоинстанционните съдилища, че НАП са проявили неправомерно бездействието защита на личните данни. Честно казано, аз бях учуден, че мерки по отстраняване на ръководители на НАП не бяха предприети по-рано„.
На въпрос на Информационна агенция News24sofia.eu финансовият министър уточни, че държавата вече дължи пари на лица, завели жалби по казуса с изтичане на личните данни, по които има и осъдителни присъди. „Сумите засега са много малки, но има много дела, които са в процес на приключване„, обясни Василев.
На мястото на Галя Димитрова за директор на НАП е назначен Румен Спецов. Той е завършил стопанската академия в Свищов, специалност икономика и търговия и вътрешен финансов контрол, както и академията на Министерството на вътрешните работи със специалност защита на националната сигурност. Според финансовия министър той е експерт в анализа и разследването на данъчните измами и има над десет годишен професионален опит в НАП, като е специалист в анализа на бизнессекторите при определяне на рисковете от неспазване на данъчното законодателство.
На въпрос на News24sofia.eu за приоритетите на новия шеф на НАП финансовия министър Асен Василев коментира: „Основните задачи, които съм поставил на г-н Спецов, е да се увеличат приходите, като основният фокус да бъде към големите данъкоплатци и да се премахне настоящият терор спрямо малките. Специално внимание ще бъде обърнато към фирмите, ползващи държавен ресурс, било от бюджета, било от оперативните програми и към всички техни подизпълнители, защото там се установяват сериозни липси. Данните, които имаме от приходната агенция, са, че за период от 2017-а до 2020-а 55% от начислените суми по ревизионни актове са събрани, а останалите 45% не са събрани. Начислени са 4 029 846 000 лева вземания по ревизии, а са събрани 2 252 379 000 лева. Другото, което установихме, е, че ревизионните актове, поне за мен, са с изключително ниско ниво на потвърждаемост. Изцяло или частично 66.4% от ревизионните актове са потвърдени след обжалване пред НАП и след това от съда. Останалите са отхвърлени. Това говори за качеството на тези актов„.
Във връзка с прозрачността и честността на изборите всички фирми с големи касови наличности и със системни тегления на пари на каса ще бъдат обект на тематични проверки през следващите два месеца.
