Не е добре за Европейския съюз да бъдат привнесени в него проблеми отвън. Мнението е на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, която участва в пресконференция след срещата на външните министри от Берлинския процес за Западните Балкани.
По думите й България разглежда Берлинския процес като инструмент, допринасящ за динамиката на европейската интеграция на страните от Западните Балкани и тяхното приближаване към европейските ценности.
Ние ще продължим да подкрепяме усилията на шестте страни-партньори към присъединяването им в Европейския съюз, но те също трябва да поемат своята отговорност, да гледат към бъдещето и да следват процеса на реформи, настоя външният министър.
Тя е убедена, че добросъседските отношения са начинът да се гарантира регионалната стабилност и да бъдат решавани въпросите. Сега добросъседството и солидарността са повече нужни от всякога, посочи Захариева и даде за пример борбата срещу коронавируса.
Тя е убедена, че свързаността е ключов фактор за изграждане на добросъседските отношения между страните от Западните Балкани.
От София до Скопие все още пътуваме по-дълго, отколкото от София до Лондон със самолет. Колкото са по-лесни връзките между нас, толкова повече перспектива ще има за региона, особено за младите хора, подчерта Екатерина Захариева.
Утре лидерите на страните от Западните Балкани ще получат подкрепата от Европейската комисия, Съвета за регионално сътрудничество и регионите на процеса, като ще подпишат два документа – Декларация за общия регионален пазар и Декларация по Зеления дневен ред за Западните Балкани. Захариева смята, че всичко това ще позволи на страните от региона да се приближат до стандартите и нормите на ЕС, а също така и до повече сигурност и просперитет.
Захариева настоя да бъде спрян езикът на омразата към България. Тя твърдо вярва, че в Договора за добросъседство, подписан през 2017 г. и влязъл в сила след ратификация на двата парламента през 2018 г., има всички гаранции да се решат отворените въпроси. Това може да стане, ако се изпълнява добросъвестно и не се търсят начини за заобикаляне и неизпълняване на разпоредбите му.
За съжаление не наблюдаваме това от известно време. Много пъти сме говорили с колегите от Северна Македония. Имаме дълг към бъдещите поколения. Имаме дълг и към сегашните. Ако нямаме истинско помирение и честно с дух на добра воля поставяне на масата и решаване на отворените въпроси, това помирение няма да бъде възможно, посочи Захариева. В последните няколко месеца е имало над 10 000 негативни публикации в общественото пространство на Р. Северна Македония, в даден момент от МВнР са спрели да ги броят.
Аз бих ги определила като език на омразата към България. Не бива това да продължава, призова Захариева.
„България е била, е и ще продължава да бъде една от държавите, които ще поддържат страните от Западните Балкани в това число и Северна Македония към пътя, по който е тръгнала. Разбира се и те трябва да понесат своята отговорност. Трябва двете страни с дух на добра воля да придвижим напред отворените въпроси, за да може след 30 години някои други министри и премиери да не преживяват същото, което преживяваме ние“, допълни външният министър.
Припомняме, че спорните въпроси между двете страни трябваше да бъдат решение от съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. Комисията бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.
Първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието, но не бе постигнато съгласие по въпроса за Гоце Делчев.
Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев. Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история – Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.
След срещата на 13 септември, която беше определена като „най-безплодната“ до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.
На 2 май 2020 година стана ясно, че Македония едностранно е прекратила разговорите за общата ни история.
След известно прекъсване на 16 октомври 2020 г. Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси е постигнала напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която има прогрес.
Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачонов поиска Северна Македония да подпише анекс към Договора за добросъседство и декларация в писмен вид, че в бъдеще западната ни съседка няма да има нито териториални, нито малцинствени претенции, приема истинската теза, че историята, езикът и културата до 1944 г. са част от българската история и така нещата се решават много бързо.
Повод за това настояване е инатът на западните ни съседи, с който оспорват националността на Гоце Делчев, части от историята ни, оспорват и факта, че техният език е изкуствено създаден след 1944 г.
