Модерните напоследък субстанции като хелий и райски газ не са чужди на младежите у нас. Цигарите заемат още по-тревожен дял, а сигналите за употреба и на по-тежки вещества не липсват. Младите хора у нас употребяват и алкохол. По-често – след преминаване към пълнолетие, но далеч не само тогава. Това са част от изводите от изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено по поръчка на Министерството на младежта и спорта през октомври сред 1008 младежи .
Проучването сочи, че значителна част от младежите у нас са пушачи – 40% заявяват, че на практика всеки ден пушат традиционни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се притесняват да заявят, че са пушачи. „Галъп“ обаче уточнява, че при тази група вероятно има и опити за прикриване на консумацията. Делът на пушачите доближава 1/2 сред групите 18-24, което говори за по-ранно проявление на навика за употреба на цигари.
Алтернативите на традиционните цигари не са успели да ги изместят в консумацията сред младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо популярни. Въпреки това, подобни „по-здравословни“ алтернативи се употребяват периодично от около и над една десета от българските млади, като тези дялове са по-високи сред най-ниските възрастови категории.
Употребата на марихуана също не е необичайна за средата на младите хора у нас. Всеки десети признава, че има познати на своята възраст, които употребяват марихуана ежедневно, около 1/5 пък твърдят, че имат приятели, за които редовната (не по-малко от веднъж седмично, макар и не всеки ден) употреба е нещо обичайно.
Вземането на тежки наркотици закономерно по-скоро се премълчава от младежите. По няколко процента признават, че познават употребяващи, включително редовно, хероин, кокаин и други.
Проучването показва, че слабите алкохолни напитки (като бира и вино) се консумират ежедневно от 7,3% от запитаните младежи. Над 1/4 консумират леки алкохолни напитки по-рядко, но не по-малко от веднъж седмично. Употребата на слаб алкохол е видимо по-разпространена сред младите мъже. След навършване на пълнолетие ежедневната употреба при младите пък достига до около 1/3 от запитаните.
Употребата на силни алкохолни напитки също не е чужда в ежедневието на българските млади. Двама от всеки петима заявяват, че познават свои връстници, които ежедневно употребяват концентриран алкохол.
Нашумелите у нас през последната година райски газ и хелий също вече са добре познати сред младежите. Ежедневната употреба обаче не е толкова разпространена – 4,1% от запитаните млади казват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват райски газ, а 1,1% – хелий. „Галъп“ отбелязва, че тези дялове са значителни, като се имат предвид естеството и потенциалните ефекти на употребяваните вещества. Още по-притеснителни са дяловете на отговорите „познавам употребяващи веднъж седмично или малко по-често“, което също е на практика редовна употреба: 17,2% по отношение на употребата на райски газ. По-младите сред участниците в изследването са в значително по-голяма степен изложени на опасност от потенциална употреба.
Склонността на българските младежи да определят употребата на наркотици като приемлива обаче, е минимална. Запазва се регистрирана и в предишни подобни изследвания разлика в отношението към т.нар. „леки“ и „тежки“ наркотици. Около една десета (независимо от разпространението и употребата) са склонни да оправдаят употребата на леки наркотици. Тежките наркотици обаче остават табу на декларативно ниво за младежите у нас.
Изследването показва и че взаимодействието на младите с младежки организации и младежки работници у нас е ограничено. Делът на младежите, които не работят, не учат и не се развиват, изглежда значителен, макар и донякъде съпоставим с подобни тенденции в целия ЕС. В демографските разбивки личи солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат нездравословен и неперспективен стил на живот.
Отбелязва се, че взаимодействието на младите у нас с младежки организации все още е ограничено и подобен тип организации имат по-скоро слабо влияние върху социализацията на младите у нас. Младите с по-благоприятно качество на живот са и онези, които в по-голяма степен свидетелстват за досег до младежки организации.
Взаимодействието с младежки работници също не е значително разпространено сред българските млади. Въпреки това 12,4% от всички запитани съдържа може би отговори за престиж, но означава и нелоша потенциална основа. Най-младата група сред участниците в изследването е в най-голяма степен субект на пряк контакт с младежки работници.
Благотворителната дейност (32,2% от запитаните твърдят, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) продължават да бъдат най-разпространените форми на младежко участие. Данните показват обнадеждаваща тенденция в сравнение с предишни вълни на изследване. Времето ще докаже дали наистина пандемията, войната и т.н. са стимулирали активизация на доброволчеството, например. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в различни дейности и организации продължават да показват, че това е по-скоро рядкост, отчитат от „Галъп“.
Социалните мрежи са се превърнали в основна платформа за изразяване на гражданска позиция сред младите – това заявяват 21,3% от запитаните. Природозащитничеството също запазва своето място като традиционно младежка за нашата страна форма на участие (18,6%). Отношението към политиката като цяло обаче също запазва традиционно ниските си нива на ангажираност от страна на българските млади.
Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на участие в политически организации (4,1%) и това потвърждава данните от предишни изследвания. Досегът до религия също е нисък. По-висок изглежда той при ромите и особено в етнографската група българите мюсюлмани.
Половината от запитаните младежи казват, че познават свои връстници, които поне година нито учат, нито работят, нито по някакъв друг начин работят за повишаване на своята квалификация, т.е. групата на т.нар. NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и скрит отговор, че самите те са изпадали в такава ситуация. Делът на познанствата с такива хора очаквано се увеличава с възрастта.
Над половината от запитаните, които имат сред връстниците си хора, които не полагат усилия за своето развитие, образование или за собствени доходи, обобщават, че причината е всъщност вид мързел или безотговорност. Прави впечатление склонността на младите да идентифицират причината като вътрешноприсъща за личността, а не толкова да търсят вина в обстоятелства, държавата, институциите и др. Въпреки това, причини свързани с липсата на перспектива, подходяща работа или адекватно заплащане или пък просто липса на умения също изпъкват сред отговорите с дялове между 20 и 30% от познаващите. Според 23% от познаващите такива младежи пък всъщност проблемът е в прекалената родителска грижа.
Запитани директно дали познават т.нар. NEETs, които поне година не се развиват, но пък имат добър живот, просто защото родители или близки ги издържат, 39,3% отговарят с „да“. А на съвсем директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава ситуация – поне за година да живеят добре, изцяло „на гърба“ на близките си хора, участниците в изследването очаквано отговарят по-сдържано. 85% твърдят, че не са изпадали в такава ситуация. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че сега или преди са били в такова положение. Това потвърждава и скорошни наблюдения, че понякога проблемът „нито учат, нито работят“ има всъщност и по-просто обяснение: прекомерно упование на семейна грижа, отбелязват от „Галъп“.
Очаквано, директният или индиректен досег с NEETs е характерен за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски доходи.
