Сигнали, че фишовете за превишена скорост падат в съда, а причините са, че в тях не са вписани нужните реквизити. За това говориха пред Нова телевизия адвокат Мария Янева от Европейския център за транспортни политики и Йонко Иванов от Съюза по авто-мото подготовка.
По думите на адвоката според минималните изисквания за електронния фиш и самото наказателно постановление е да съдържат определена информация, а протоколът за него трябва да бъде съставен така, че в него да има населеното, място, скоростта, водача, но не са описани фактическите обстоятелства, не пише и номера на камерата, която има уникален номер.
Йонко Иванов пък смята, че камерите трябва да минават на всяка една година през задължителна подготовка и замерване.
Той е категоричен, че 2/3 от камерите не отговарят на изискванията.
„Законът има строга формалност, с оглед на това, че правото на защита – трябва да има точни реквизити„, категоричен е той.
Мария Янева даде за пример, че за 2019 г. при 96% от ПТП – 1781 от тях са с оглед несъобразена скорост на водача, но попита – „изследвана ли е пътната настилка“, тъй като експерти открояват, че това не е взето предвид. Йонко Иванов добави, че Пътна полиция слага „хранилки, където не трябва, а парите отиват някъде си и не е ясно къде се преразпределят“.
В тази връзка Мария Янева попита и кой поставя пътните знаци. На опасни места няма знаци, а на безопасни има знак за ограничение без логика.
Тя посочи случай от практиката си – прав участък с ограничение с 40 км/час, като логичната скорост е 90 км., водач е платил 600 лв. глоба, било установено обаче, че на този участък има знак Б26 – ограничение до 90 км/час, но камерата е настроена за 40 км час. Казусът е в района на град Пловдив.
