3 месеца след спирането на износа на инсулини и антибиотици за деца те все още са в недостиг, заявяват от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ). От дистрибуторската организация питат, след като износът не е причината за проблема, защо се удължава забраната му и кои са реалните фактори, създаващи дефицит.
Припомняме, че на 2 ноември Министерството за здравеопазването (МЗ) забрани износа на този вид медикаменти до 31 декември 2023 г., като впоследствие забраната бе удължена до 31 януари 2024 г., а след това – и до 29 февруари т. г.
От БАРПТЛ посочват, че от днес е в сила трета поредна заповед за забрана, с която започва четвърти месец без право на паралелните дистрибутори да правят износ на над 90 лекарства. „Това означава, че недостигът им се дължи на други причини, които очакваме Министерството на здравеопазването да оповести„, се казва в коментар по темата, направен от асоциация по време на семинар под надслов „Паралелната дистрибуция на лекарства – добри практики в Европейския съюз и предизвикателства в България“, информация за който беше разпространена от БАРПТЛ. От организацията подчертават, че данните, на които се основава анализът на МЗ, не са публикувани, което поставя под съмнение обективността и достоверността им. Според асоциацията забраната на цели групи продукти не е пропорционална, което било потвърдено и от еврокомисаря по здравеопазването Стела Кириакиду по време на посещението й у нас в края на 2023 г. „Това е забрана върху забраната“, алармират от БАРПТЛ като изтъкнат, че е парадоксално в България тя да обхваща повече инсулини и антибиотици за деца, отколкото фигурират в списъка на Европейска агенция по лекарствата с критични лекарства за наблюдение. От асоциацията са категорични, че единствената обективна система за установяване на недостиг у нас е Специализирана електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА) на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък на Република България.
На семинара са представени примери за практики за паралелен внос, които водят до спестявания за 2022 година в държавите в ЕС, където конкуренцията на пазара на лекарствата се насърчава – 123 милиона евро в Полша, 235 милиона евро в Швеция и 82 милиона евро в Дания. Данните са изнесени от Каспър Ърнест, генерален секретар на Достъпни лекарства Европа (Affordable Medicines Europe – AME). По думите му в Европейското икономическо пространство само 2,8% от целия обем на фармацевтичния пазар е резултат от дейността на паралелните дистрибутори. Той е представил и различни възможности за осигуряване на лекарства в случаите на дерегистриране от страна на притежателите на разрешение за употреба. Официалните доклади на Изпълнителната агенция по лекарствата отчитат близо 3000 продукта, изтеглени от България поради причини, несвързани с лекарствената безопасност.
От БАРПТЛ се застъпват за намаляване на регулаторните пречки за достъп на пациентите до реимбурсирани лекарства от паралелен внос. От асоциацията посочват, че паралелните вносители са осигурили инсулин, който не е достъпен за пациентите по чисто административни причини. Според организацията друг сериозен проблем е неспазването на законовите срокове за утвърждаване на цена на лекарствата от паралелен внос, като на семинара са посочени примери, в които разрешени от Изпълнителната агенция на лекарствата продукти чакат с месеци за цена от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти..
Паралелните дистрибутори призовават за криминализиране на престъпленията с медикаменти, тъй като настоящите санкции не спират кражбите и контрабандата на лекарствени продукти.
