Върховният касационен съд оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 92/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което Георги Иванчев бе осъден на доживотен затвор за умишлено убийство. Това съобщиха от ВКС.
Делото бе образувано по касационни жалби на подсъдимия Георги Иванчев и неговия защитник срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново. Апелативният съд потвърди присъдата на Окръжен съд – Плевен, с която Георги Иванчев е признат за виновен за това, че на 24.05.2020 г. в село Рибен, обл. Плевен, умишлено е умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост приятелката муПоля Д.
Той бе осъден на доживотен затвор. Освен това подсъдимият трябва да плати имуществени и неимуществени вреди на обща стойност 282 000 лева.
Според ВКС касационните жалби са неоснователни. Върховните магистрати посочват, че Апелативният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка въз основа на собствен анализ и оценка на събраните по делото доказателствени източници, обосновал е правните си изводи, както и наложеното на подсъдимия наказание, отговорил е подробно на направените от Георги Иванчев и неговия защитник възражения. В мотивите са изложени съображения по основния въпрос за авторството на престъплението – съдът е оценил съвкупността от доказателствените материали, като е съобразил процесуалните правила за обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.
Съществена роля при установяване на авторството на деянието втората инстанция е отредила на веществените доказателства – многобройните следи от кръв и биологичен материал, иззети при огледа на местопроизшествието, при огледа на трупа на починалата и на доброволно предаденото от подсъдимия средство на престъплението (метална шина). Заключението на ДНК експертизата на веществените доказателства установява, че по всички вещи е доказана кръв на Поля Д., както и биологичен материал на подсъдимия.
По отношение на механизма на деянието апелативният съд мотивирано се е доверил на подробните и обосновани заключения на съдебномедицинските експертизи, които детайлно е обсъдил в решението, включително и за несъмнено установеното фактическо положение за наличие на причинна връзка между деянието на подсъдимия на 24.05.2020 г. и настъпилата на 02.06.2020 г. смърт на Поля Д.
Заключението, че подсъдимият е автор на деянието, се основава на цялостен анализ на относимите доказателства, който е осъществен при спазване на процесуалните правила за тяхната обективна и всестранна оценка, поясняват от ВКС.
Несъмнено установените положения, че в инкриминираното време и на инкриминираното място са присъствали само подсъдимият и жертвата, че установените увреждания по тялото на починалата отговарят да са нанесени с доброволно предания от подсъдимия предмет, че биологичните следи на подсъдимия и жертвата са открити на местопроизшествието, че подсъдимият е съобщил на майка си и на оператора на тел. 112 за извършеното деяние, законосъобразно са интерпретирани от въззивната инстанция, с което е спазен процесуалният стандарт за несъмнено доказване на обвинението.
Твърдението в жалбите, че апелативният съд не е приложил правилно закона, се свежда до поддържане на тезата, че подсъдимият трябва да отговаря за причинена умишлена телесна повреда, а не за смъртта на жертвата. Върховните съдии са категорични, че несъмнено е установено наличието на причинна връзка между нанесения от Иванчев побой и претърпените от Поля Д. увреждания и настъпила смърт. При това положение съдебната практика е константна, че се касае за умисъл за убийство, а не за телесна повреда. Съобразени със закона са изводите, че смъртта на жертвата е била неминуема последица на побоя, а обстоятелството, че поради лекарска намеса животът на Поля Д. е бил изкуствено удължен за известно време, не променя правната квалификация на деянието като умишлено убийство.
По отношение на доводите за явна несправедливост на наказанието касационният съд се съгласява с извода на апелативния за това, че извършеното престъпление е изключително тежко. Това се обуславя от наличието на два квалифициращи деянието признака – убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост. Обстоятелствата, при които е извършено деянието, го характеризират като изключително тежко: подсъдимият е упражнявал и друг път физическо насилие спрямо жертвата; за него са събрани доказателства, че е агресивен и упражнява насилие спрямо свои съседи и съселяни; осъждан е за съвкупност от престъпления, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода“; начинът на извършване на деянието го характеризира като изключително тежко – подсъдимият е упражнил спрямо жертвата брутална, безпощадна, с нищо непредизвикана агресия; фактите, обосноваващи двата квалифициращи признака – особена жестокост на дееца и особено мъчителен за жертвата начин, обосноват значително превишаване на минималните изисквания за тяхната съставомерност.
ВКС приема, че наложеното на подсъдимия Иванчев наказание „доживотен затвор“ е справедливо – необходимо и достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
