След като Русия унищожи Триполската електроцентрала на 11 април, Украйна обвини за това липсата на противоракетни боеприпаси. Лидерите на страната също сe нуждаят отчаяно от повече финансова подкрепа. Двата недостига – на муниции и пари – отразяват различни ограничения сред съюзниците на Украйна. Докато липсата на боеприпаси е най-вече продукт на ограничен промишлен капацитет, липсата на пари е продукт на ограничена политическа воля, пише британското списание The Economist.
Въпреки това, има признаци на напредък по един въпрос: какво да се прави със замразените активи на Русия. Западните правителства блокираха руски активи на стойност 260 милиарда евро след нахлуването на Русия в Украйна, но предложенията за тяхното използване са разнообразни и досега не са получили широко одобрение.
Aдминистрацията на Байдън сега иска да използва приходите от лихви върху замразени руски активи, за да „увеличи максимално въздействието на тези приходи, както настоящи, така и бъдещи, за да са в полза на Украйна днес„.
Министър на външните работи на Великобритания Дейвид Камерън също обяви своята подкрепа: „Налице е консенсус, че лихвите върху тези активи могат да бъдат използвани.“ Въпреки че ЕС е съгласен да конфискува печалбите от депозитарите, той не подкрепя последващите стъпки. Според настоящите планове, постъпленията ще се използват за покупка на украински боеприпаси до юли, а част от тях е отделена за компенсиране на депозитарите за възможни съдебни действия или евентуално отмъщение от страна на Русия.
Доходите, спечелени от чуждестранни активи на Русия, могат да бъдат конфискувани по начин, който е едновременно законен и практичен. Много от облигациите на страната вече са с падеж. Паричните средства от обратно изкупуване на облигации се държат от депозитаря, в който се намират в момента, докато не бъдат изтеглени, без да се плаща лихва на собственика съгласно обичайните правила и условия на депозитаря. Всички печалби спрямо тези лихви принадлежат на депозитаря – освен ако държавата реши да ги обложи със ставка, близка до 100%.
Инвестирането на паричните наличности на Русия в петгодишни германски фондове би донесло 3,3 милиарда евро годишно, достатъчно за обслужване на дългът на ЕС от около 116 милиарда евро при същия падеж.
Някои в Европа обаче остават подозрителни към желанието на САЩ да отключат повече пари чрез финансови схеми. Предложението на американците за финансов инженеринг може да се сблъска с правни пречки. Украйна би приветствала дори и капка помощ, но голяма вноска в брой, каквато е предложената от САЩ, би била по-добра. Европейските политици може да се окажат разумни да го приемат преди евентуална смяна на администрацията в Белия дом.
