– Кристиан, първо искам да поднеса съболезнования от целия екип на „Телеграф“ за смъртта на майка ви. Докато течеше издирването й, се появяваха всякакви фалшиви новини за нея, семейството ви и убиеца. Кои от тях ви направиха впечатление?
– Първо искам да кажа, че само вие написахте, че аз съм единствено дете на майка ми и второ – не живея с нея.
– Къде бяхте по време на изчезването на Алена Щерк?
– По време на изчезването й се уговорих с един приятел да излезнем. Ходихме и на кино, после се прибрах. Майка е минала на гости през къщи, видяла се е с баба ми, за да и вземе храна, след това е тръгнала да се прибира. Това е последният път, в който баба я е видяла.
– За кой ден говорите – четвъртък или петък?
– Четвъртък.
– Познавахте ли заподозрения за убийството Виктор Спага, който е бивш приятел на майка ви?
– Да, да, познавах го.
– Какви бяха впечатление ви от него, що за човек е? Знаете, че той е арестуван в Италия и сега се чака местният съд да одобри екстрадирането му в България, за да го съдят тук.
– Първоначално бяха доста добри впечатленията ми. Не бих предположил, че е лош човек или нещо подобно, но…Впоследствие стана ясно, че нещо не е наред и майка ми приключи връзката им.
– Имате предвид, че не е добре психически или нещо друго?
– Нещо друго, но не знам какво точно. Сега не знам дали психически не е бил наред, но вдигаше скандали за всякакви неща.
– Държал ли се е агресивно?
– Доколкото помня не я е удрял. Но не искам да коментирам, за да не навредя на разследването.
– Той тормозил ли е Алена Щерк психически и възможно ли е това да е причината тя да го напусне?
– Да, имаше такива случаи. Тя беше подала жалби за психически тормоз срещу него в 6-о РПУ.
– Всички описват майка ви като слънчев и прекрасен човек, влюбен в латинотанците. Каква беше тя през вашите очи?
– Майка беше много добър човек, много позитивна, много отзивчива. Тя до последно и на Виктор помагаше. Беше му дала нейната кола да я кара. Помагаше му с преводи, с документи за фирмата. Знаете, че преди това беше обща и на двамата. Майка беше наистина много отзивчив човек. Толкова много хора ми писаха, и то добри неща за нея… Имаше много приятели, на всички гледаше да помогне. Но от коментарите на приятелите й по профила й можете да видите какъв човек е била. За мен тя беше опора и човек, който ме подкрепяше във всичко. Не мога да опиша какво загубихме всички, не само аз. И ми липсва ужасно много. Тя знаеше как да се отнася с хората и се грижеше за техните нужди. Без нея нямаше да стана човека, който съм. Нямам думи, които да опишат какво е тя за мен и се надявам никой друг да не трябва да изпита това, което аз изпитвам.
– Какво мислите да правите оттук нататък?
– В момента не знам, наистина не знам… Може би трябва още време, за да разбера какво се е случило, може би още не съм осъзнал дори че нея я няма.
– Разпитаха ли ви вече?
– Още в началото дадох сведения.
– Когато върнат Спига в България, вероятно пак ще трябва да ви разпитат?
– Да и аз така предполагам.
– Имате ли въобще подозрение защо този човек може да е убил майка ви?
– Не искам и да помислям, защото си представям как е станало… И не беше малка следата от кръв. Миришеше на белина в гаража, което не беше нормално, но по колата имаше следи от кръв.
