Съюзът на съдиите и Асоциацията на прокурорите излязоха публично с обща позиция, в която заявяват съгласие по 6 пункта за съдебната реформа. Общата позиция е прецедент от много години насам, като конфликтните ситуации в последното десетилетие увеличиха разлома между двете съсловия и бяха описвани преди всичко като сблъсък между съдии и прокурори.
Общата позиция е плод на разбирането за „общ професионален дълг“ за участие в обществените дебати за съдебната реформа, но и на „състоянието на уязвена независимост на съдебната власт„ от въздействието на външни и вътрешни фактори. В позицията се декларира и това, че се „осъзнава и това, че съдиите и прокурорите следва да убедят обществото, че са способни да упражняват ефективно и прозрачно съдебната власт.„
„Честната равносметка на процесите в съда и прокуратурата през последните години показа, че всички дефицити на некомпетентното или зависимо управление са резултат от недостатъчна ефективност на механизмите, по които съдебната власт осигурява развитие на човешкия си ресурс, така че да бъдат назначавани най-добре подготвените с безукорна почтеност кандидати за съдии и прокурори; да бъдат повишавани доказалите се професионалисти без съмнения за непотизъм или непрозрачна селекция; да бъдат освобождавани от длъжност тези, които не отговарят на високите изисквания на длъжността и/или с поведението си уронват авторитета на правосъдието. Убедени сме, че причините за последните скандали в управлението на прокуратурата и в дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) се коренят именно в дискредитирането на обективността, компетентността и външната и вътрешна убедителност на кадровия процес на прокурорите и съдиите (включително на тези, избрани да изпълняват административни длъжности), както и на процеса по номиниране и избор на членове на ВСС от Народното събрание.“
Съюзът на съдиите и Асоциацията на прокурорите са постигнали съгласие по някои от въпросите на съдебната реформа:
Необходимите изменения на Глава VІ от Конституцията за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и укрепването на нейната прозрачност, ефективност и отчетност са единствено от компетентността на Обикновено народно събрание. Предлагането на други изменения, които биха променили структурата на съдебната власт, състояща се от съд, прокуратура и следствие, нарушава баланса между трите властите и съответно изисква свикване на Велико народно събрание. Такива изменения не само не са необходими за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и укрепването на нейната прозрачност, ефективност и отчетност, но биха представлявали и безотговорно политическо поведение, защото за пореден път ще подменят основните цели и задачи на съдебната реформа и ще възпрепятстват тяхното постигане.
Правомощията на Пленума на ВСС следва да бъдат редуцирани, но пълното структурно разделяне на ВСС на два отделни съвета за съдиите и за прокурорите и следователите крие сериозни опасности от капсулиране на двете професионални общности, което не защитава обществения интерес.
Необходимо е да бъде създаден ефективен механизъм за отговорност на всички изборни членове на ВСС, в случай че не изпълняват правомощията си компетентно, старателно и с убедителна прозрачност.
Наложителни са изменения в правомощията на главния прокурор, включително тези, които му осигуряват влияние върху състава на Прокурорската колегия, като се постигне ясното принципно отграничение на управлението на кариерно развитие, дисциплинарната отговорност и професионалната квалификация на прокурорите и следователите от процесуалната власт по вертикала в рамките на наказателния процес. Кадровите въпроси следва да бъдат решавани единствено от Прокурорската колегия с персонален състав, юридически и фактически независим от главния прокурор, както и от всякакви други източници на нерегламентирано влияние.
Необходимо е цялостно преосмисляне на модела, състава и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото този орган понастоящем е неефективен и крие опасности за политическо въздействие върху съдиите, прокурорите и следователите.
