Омбудсманът Диана Ковачева отправи препоръки към бюджета за хората от уязвимите групи.
Становищата ѝ са базирани на жалбите на гражданите до институцията.
В Законопроекта за държавния бюджет за догодина общественият защитник посочва, че актуализацията на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, е дълго чакана стъпка и предвиденото увеличение на средствата ще бъде голяма подкрепа за семействата на децата с увреждания. Обръща обаче внимание на необходимостта от въвеждане на механизъм за автоматичното актуализиране на помощите.
Друг сериозен проблем, който не намира решение в Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. според нея е размерът на данъчните облекчения по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Определените 7 920 лв., с които се намалява сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50% намалена работоспособност, не са актуализирани от 2008 г.
Омбудсманът посочва и друг проблем – оставянето на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Според нея липсата на изменение в нормативния акт създава усещане за неравно третиране и за неглижиране на потребностите и правата на уязвимата група.
Ковачева подчертава и че за поредна година няма актуализация на месечната помощ за отглеждане на близнаци, която остава 75 лв., както и на размера на еднократната помощ за близнаци – 1 200 лв.
По Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина омбудсманът отбелязва, че направените стъпки в проекта са в правилната посока, но дори с това минимално увеличение няма възможност за приближаване до жизнения минимум и необходимия реален ръст на доходите.
Докато повишаването на минималната работна заплата и минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е предложение, което е необходимо и трябва да се направи, то увеличението на пенсиите само по чл. 100 от КСО, заложено като прогноза за следващите три години, за съжаление, не решава проблема с ниския им размер и непрекъснатото намаляване на покупателната способност на хората в пенсионна възраст, категоричен е общественият защитник. Ковачева предлага за решаване на проблема с ниските пенсии да се преизчислят всички пенсии на база средноосигурителния доход за предходната година.
В становището се допълва и че стажът, придобит от хората с увреждания след датата на инвалидизиране, не се взема предвид за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Омбудсманът настоява и за ускоряване възобновяването на полагащите се пенсии на гражданите.
Според Ковачева предложеното нарастване на максималния осигурителен доход от 3 400 лв. на 3 750 лв. се предлага без ясна формула. Тя е на мнение, че неговият размер трябва да се разглежда във взаимовръзка със средния осигурителен доход, увеличаването на минималната работна заплата и размерите на минималната, средната и максималната пенсия.
Общественият защитник категорично не подкрепя запазването на размера на минималното парично обезщетение за безработица. Ковачева изтъква, че безработните лица и тези, получаващи парични обезщетения, са една от групите с най-висок социален риск, предвид ниските доходи. Поради тази причина тя не подкрепя и запазването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18.00 лв.
Тя определя като положително решението минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст да е равно на размера на минималната работна заплата, но е обезпокоена от факта, че това решение не е било закрепено като законов принцип. Ковачева настоява то да бъде включено в Кодекса за социално осигуряване, където да се определи, че минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а също и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се изравняват с размера на минималната работна заплата. По този начин актуализирането на обезщетенията ще следва ръста на минималната работна заплата.
Омбудсманът настоява и еднократната помощ при смърт на осигурено лице, която се запазва в размер на 540 лв., да се осъвремени според размера на инфлацията.
Относно Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса омбудсманът подчертава, че заложеното увеличение на средствата за здраве с 1,136 млрд. лева е положителна стъпка. Това обаче не водело до съществено подобряване на достъпа на гражданите до здравеопазване. Посочва и че предвиждането на повече средства не е придружено от план за реформа.
Запазват се лимитите в извънболничната и болничната помощ, а подобен вид ограничения според Ковачева са предпоставка за нарушаване на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, както и правата на изпълнителите на медицинска помощ, и следва да отпаднат.
Отбелязва се, че в институцията постъпват жалби и сигнали, които показват сериозни проблеми в лекарствоснабдяването и достъпа до лекарства, включително липсата или недостига на медикаменти в аптеките.
В становището се посочва, че лекарствените продукти за лечение на острите заболявания при деца в извънболничната помощ не се заплащат от НЗОК, което поставя деца, най-вече от уязвими групи, родителите на които не разполагат с необходимите за закупуването им средства, в риск и невъзможност детето им да проведе своевременно предписаното му лечение. По тази причина Ковачева настоява лекарствата да бъдат поети от НЗОК.
Липсата на достатъчно средства за профилактични прегледи, изследвания и акушерската помощ за здравно неосигурени жени, нарушава техните права и правата на техните деца, допълва омбудсманът.
Според нея в проектозакона не са предвидени достатъчно средства за лечение в страната или в чужбина на деца и възрастни, както и за заплащането на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели и лекарствени продукти при деца.
Ковачева препоръчва изследването на костна плътност и разчитането му („Остеоденситометрия и интерпретация“) да бъде безплатно за всички жени след менопауза, както и за мъжете сред определена възраст, предвид социалната му значимост и тежестта на възможните усложнения.
Настоява и издаването на извинителна електронна бележка за отсъствия на ученици по здравословни причини да се заплаща от НЗОК.
