Протестите срещу пенсионната реформа продължават в цяла Франция, а полицията е подложена на сериозни критики заради твърдата тактика, използвана от някои служители по време на последните демонстрации, съобщи АФП.
Във вторник е десетият национален ден на протест срещу пенсионната реформа – движение, което започна в средата на януари.
През деветия ден на протеста, миналия четвъртък, се стигна до най-ожесточените досега сблъсъци между протестиращите и силите за сигурност, като напрежението прерасна в ожесточени битки по улиците на Париж и няколко други града.
Полицията съобщава за 457 ареста в цяла Франция и за наранявания на 441 полицаи.
Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманин заяви, че във вторник в цялата страна ще бъдат разположени 13 000 служители на силите за сигурност, от които 5500 само в Париж.
Френската полиция е подложена на остри критики за твърда ръка, а IGPN, звеното за вътрешни работи на френската полиция, е започнало 17 разследвания на инциденти от началото на протестите срещу пенсионната реформа.
Въпреки че нараняванията, получени от служители на силите за сигурност, се регистрират систематично, много по-трудно е да се определи броят на пострадалите протестиращи.
Службата за бърза помощ, ръководена от пожарната в Париж, е задължена да докладва за всяко лекувано нараняване в местния полицейски участък, но полицията не е задължена да централизира тези доклади, нито да публикува данните.
Миналия уикенд полицията призна, че служителите на бързата помощ на пожарната са докладвали за 59 различни ранени протестиращи от 16 март насам – деня, в който правителството потвърди приемането на оспорваните пенсионни реформи без гласуване в парламента.
Изключително трудно е да се прецени броят на пострадалите и тежестта на нараняванията им, твърдят доброволци – улични медици, които неофициално се движат сред протестиращите и помагат на тези, на които попаднат. Те регистрират като ранен всеки човек, който се нуждае от помощ за повече от пет минути. Централизирането на тези доклади обаче отнема седмици.
Много от протестиращите желаят да останат анонимни, защото се страхуват от съдебно преследване, и никога не съобщават за нараняванията си.
Според Винсент Виктор, който ръководи групата за наблюдение на уличните медици, „колкото по-насилствен е контекстът, толкова по-малко вероятно е пострадалите да привлекат вниманието към себе си„.
