През 2022 г. 75% от населението на страната е свързано с обществена канализация, от които 67.2% са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води. През 2022 г. са отчетени 179 бр. действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, 77 525 км обществена водопроводна мрежа и 13 166 км обществена канализационна мрежа. Това показва доклада на Националния статистически институт за околната среда за 2022 г.
По отношение на водите става ясно, че през 2022 г. 99.5% от населението на страната е свързано с обществено водоснабдяване. Доставената вода на домакинствата е 251.19 млн.м3, която бележи спад спрямо 2021 г. с 1.8%.
През 2022 г. 2.8% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване (поради недостиг на вода), от тях 2.4% на сезонен (под 180 дни) и 0.4% на целогодишен (над 180 дни). Най засегнати от режим на водоснабдяване (поради недостиг на вода) са били областите Ловеч – 24.9%, Търговище – 19.0%, Благоевград – 14.8%, и Перник – 12.9%.
През 2022 г. площта на защитените територии в България е 584 836 ха, или 5.3% от територията на страната, и е с 1 210 ха повече спрямо 2021 г. Към края на 2022 г. в България съществуват 1 039 защитени територии. Ная-голям дял заемат Природните паркове – 43.8% (11 бр.), следвани от националните паркове – 25.8% (3 бр.), резерватите – 13.2% (55 бр.), защитените местности – 13.3% (583 бр.), природните забележителности – 3.1% (352 бр.). С най-малък дял са поддържаните резервати – 0.8% (35 бр.).
През 2022 г. защитените растения от българската флора са 574, а защитените животни – 483 вида. През 2022 г. защитените вековни дървета са 1 390 и са с 29 повече в сравнение с предходната година.
Данните на НСИ показват, че площта на находищата за подземни запаси се е увеличила с 29% и е общо 1056 хил. дка. Заетите в находищата за добив на подземни запаси са се увеличили с 1.56% и възлизат на 15232 души. Доказаните запаси на кафяви въглища са намалели с 3.94% – 9249.6 хил. тона спрямо 2021 година. Вероятните запаси на оловно-цинкови руди са регистрирали увеличение с 7.95% спрямо предходната година – 5866.3 хил. тона. Добива на медни руди се е увеличил с 15.44%, като количеството възлиза на 34671.6 хил. тона.
Докладът на НСИ за околната среда за 2022 г. отчита спад на емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен окис и амоняк намаляват спрямо 2021 година. Най-голямо е намалението при емисиите на серни оксиди – 11%, в сравнение с 2021 година. Емисиите на серни оксиди през 2022 г. са 49 хил. тона, на азотни оксиди – 89 хил. тона, и на неметанови летливи въглеводороди – 85 хил. тона.
Процесите на изгаряне на горива за производство на енергия имат основен принос за емисиите на въглероден диоксид (64%) и за серни оксиди (74%). Производствените процеси са с преобладаващ принос за емисиите на неметанови летливи въглеводороди (42%). Основен принос за емисиите на амоняк (96%), въглероден оксид (88%), диазотен оксид (94%), метан (80%), неметанови летливи органични съединения (57%) и азотни оксиди (68%) има групата „Други източници“, която включва селското стопанство, транспорта, горенето на горива от домакинствата и дейности по третиране на отпадъци и отпадъчни води.
По предварителни данни през 2022 г. са образувани общо 85 673 хил. тона отпадъци от икономическата дейности, които намаляват с 23% в сравнение с 2021 година. Неопасните отпадъци са 71905 хил. тона и бележат намаление с 27%, а опасните – 13768 хил. тона, които са се увеличили с 1% спрямо предходната година. Предадените за оползотворяване отпадъци са намалели с 31%, а предадените за обезвреждане отпадъци – с 3%.
Генерираните битови отпадъци за 2022 г. възлизат на 3 157 хил. тона. В сравнение с 2021 г. нарастват с 3.24%. Генерираните битови отпадъци на човек от населението възлизат на 475 кг, което е с 30 кг повече на човек в сравнение с количеството за 2021 година. Делът на обслужвано население от системата за организирано сметосъбиране е 99.93%. В сравнение с 2021 г. се увеличава с 0.06 процентни пункта.
През 2022 г. на пазара са пуснати 523 хил. тона опаковки, като увеличението им спрямо 2021 г. е с 1.97%. Пластмасовите опаковки са 148 хил. тона и при тях се регистрира намаление с 1.92% спрямо 2021 година. При стъклените опаковки се наблюдава увеличение с 10.6% в сравнение с предходната година, като общото им количество през 2022 г. възлиза на 104 хил. тона.
Наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение по отчетна стойност в края на 2022 г. се оценява на 11 092 млн. лева. Спрямо 2021 г. има увеличение от 2.0% (10 873 млн. лева).
В края на годината най-голям е делът на активите за пречистване и отвеждане на отпадъчните води – 37%, следвани от съоръженията за третиране на неопасни и опасни отпадъци – 30%, и за опазване на атмосферния въздух – 27%. За 2021 г. делът на активите по тези направления е съответно 34, 30 и 30%.
През 2022 г. приходите на общинските администрации нарастват с 6.9%. спрямо предходната година. Те са в размер на е 1 443 млн. лева. Част от тези приходи са данъците и таксите за битови отпадъци, чиято стойност през 2022 г. е 752 млн. лв. и тяхното ниво спрямо 2021 г. нараства със 7.6%. Стойността на разходите за битови отпадъци на общинските администрации през 2022 г. е 691 млн. лв. и спрямо предходната година тя нараства с 6.3%.
През 2022 г. са наблюдавани 749 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места, като в 514 пункта са измерени нива над допустимите норми. Градовете с най-голям брой пунктове с превишаване на допустимите шумови норми през 2022 г. са: София (столица), Пловдив, Велико Търново, Кюстендил, Стара Загора и други.
В 47.08% от пунктовете с измерени нива над граничната стойност са разположени върху територии и зони, подлежащи на усилена шумозащита. През последните години се наблюдава нарастване на броя на пунктовете с измерени нива на шума в най-ниския диапазон – под 58 dB(A). Тук попада една четвърт от контролираните зони.
