40 г. са нужни на България да догони сегашното ниво на здравеопазване в европейските държави. Това открои проучване представено по време на Осми национален фарма форум за бъдещите политики на здравеопазването в България – „Повратна точка – политиките, промените, платформите“, организиран от списание „Мениджър“. На него БЛС и фармацевти поискаха надпартиен консенсус, здравна доктрина и нови кадри.
Най-сериозно се изостава в областта на борбата с мозъчно-съдовите заболявания. Данните от 2017 г. показват, че едва 4% от БВП се използва за здравеопазване, за разлика от петте най-големи държави в ЕС, където процентът достига 8%. Разходите за лекарства на човек от населението в страната ни са малко над 100 евро, което е много по-малко от останалите европейски страни. ДДС пък на лекарствата е 20%, само Дания и Испания имат такъв данък, в другите държави той е по-нисък.
На форума бе отбелязано, че следващата 2022 г. се очертава голям проблем, тъй като всеки 5-ти здравно осигурен в момента се лекува със средства от индустрията, като така процесът на прехвърляне на разходите за лекарствена терапия от НЗОК към индустрията е към „точка на пречупване“ – когато компаниите няма да успеят да обслужват гражданите.
Поискана бе и активна политика от страна на държавата при вноса на генерични медикаменти, което е начин за повишаване на реимбурсацията с цел намаляване на цената за важни лекарства, особено при възрастни и хронично болни. Фармацевтичните компании са готови да разговарят с всяка политическа сила поотделно и призоваха за „надпартиен консенсус“ и „здравна доктрина в България“.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров акцентира по-скоро върху решаването на проблемите в българското здравеопазване. „Тежко състояние кадрите в България се видя по време на пандемията в коронавируса, нацията се лекува с 30% пенсионирани кадри, като в някои региони този процент е по-голям. 10% от лекарите са над 70-годишни„, изброи Маджаров.
В заключение той призова политиците, когато говорят, да обясняват какъв проблем решават в системата.
Асена Сербезова, председател на УС на Български фармацевтичен съюз, коментира също, че трябват повече инвестиции, за да има повече успехи в подобряване на системата. За нея това означава политически консенсус и обединение на съсловието. Сербезова отбеляза успех в напредъка във въвеждане на електронно здравеопазване, като пример е електронната рецепта, която ще започне да действа от май.
Ключово предизвикателство пред фарма-индустрията в България тази година е било да се осигури непрекъсваемост на доставката на медикаменти за лечение и профилактика на коронавирус, но и на тези, нужни за други заболявания, заяви Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФАРМА)
В тази връзка Хаджидончев добави, че се е забелязало „рязко повишаване на цените на активните субстанции заради износа им в Индия и Китай и това е довело до разговори тези лекарства да останат само в рамките на Европейския съюз. Въпреки това той смята обаче, че системата вече е много по-готова да се справи с пандемията, отколкото преди една година.
От своя страна Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), добави, че пандемията от коронавирус е показала, че в здравната система трябва да се влага, за да се постигат цели за 10-15 години напред. Той попита риторично дали е възможно политическото его в страната ни да бъде загърбено и последните години да се следват конкретни цели, които да подобряват системата.
