Целите за редуциране на изпусканите в атмосферата вредни емисии с 40% спрямо нивата от 2019 година и до 2026 г., какъвто ангажимент е поел предишният редовен кабинет, са твърде предизвикателни. Освен това Европейската комисия остава непреклонна, като отказва да преговаря както и за това да не се взема за базова година 2019, когато въглищните централи са работили доста по-малко, така и за намаляване на въпросния процент редуциране на емисиите.
Това стана ясно от думите на министъра на енергетиката Росен Христов, който бе изслушан в ресорната енергийна комисия в парламента.
„Целите за декарбонизация до края на 2025 година са изключително предизвикателни. Комисията твърдо отказва да преговаря за промяна на тези цели както като процентно съотношение, така и като базова година. Комисията изрази виждания, че тези цели могат да се постигнат единствено чрез затваряне на част от мощностите или чрез работа на сезонен режим, което не е рентабилно„, заяви Христов.
България трябва да затвори 50% от ТЕЦ-овете си или да ги модернизира, очерта два варианта министърът.
Първият вариант според Христов би довел до колапс на енергийната система и режим на тока, като при хипотеза, че половината въглищни централи бъдат изведени от експлоатация, а през зимния сезон аварира базова мощност, като блок от АЕЦ-а например, няма дори и откъде да внесем ел. енергия.
Именно затова Министерството на енергетиката се насочило към втория вариант – модернизация на ТЕЦ-вете.
„Нашата насока е разработване на технически проекти, които посредством инвестиции да позволят постигането на тези цели. Говорим за технологии за улавяне и съхраняване на въглероден двуокис, оптимизиране на горивната смес, редица други оптимизация на горивния процес, ускоряване на инвестициите във възобновяеми източници„, представи концепцията шефът на енергийното ведомство.
Проблемите тук били два – внедряването на тези технологии било сложно и „финансово ангажиращо“, а от друга гледна точка, сроковете са много кратки – до края на 2025 година. Европейската комисия дала зелена светлина на България да разработи подобни проекти и да ги представи. „Оптимистично-реалистичните анализи показват, че има вариант да постигнем тези цели.„
Защо именно 2019 година е взета за базова година, спрямо която трябва да има 40% намаление на емисиите – остана неясно. „Такава информация не сме намерили, а доста търсихме, за да видим логиката зад това решение„, посочи министърът.
Нямало данни и по друг от големите енергийни проекти в ПВУ, внесен от „Продължаваме промяната“ по време на последното редовно правителство – изграждането на огромна батерийна мощност, където да се съхранява електроенергията.
„Няма данни за икономическата и техническата обоснована на този проект. Проект с такъв обем не е правен на световно ниво, това е огромно количество батерии, около 6000 контейнера батерии„, подчерта Христов.
Затова служебната власт настояла пред Еврокомисията проектът за батерии да бъде заменен от помпени електроцентрали, които да бъдат използвани за съхраняване на енергия. ЕК и тук е дала зелена светлина, ако предоставим в срок проектите, а процесът бил „доста тромав, но възможен„.
Припомняме, че вчера ГЕРБ и ПП влязоха в спор по въпроса – кой е сложил подпис за затварянето на въглищните централи. Според Теменужка Петкова правителството на Борисов, управлявало до април 2021 г. било готово изцяло с Плана за възстановяване и устойчивост. Планът бил съгласуван на 99% с ЕК и дата за затваряне на въглищните централи нямало. Такива „безумни ангажименти: ГЕРБ никога не били поемали, по думите й. Отговорът на Кирил Петков беше, че ангажиментът да се намалят въглеродните емисии е поет по време на управлението на кабинета „Борисов-3“ и не започва от Плана за възстановяване. По думите му от ГЕРБ не искат да има енергиен преход, а саниране за техни фирми.
