България покрива голяма част от критериите за членство в Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) и при мобилизация на отговорните институции може да стане член на организацията до 3 години.
Това заяви министър-председателят Гълъб Донев, който прие в министерски съвет председателят на ОИСР Матиас Корман, който е в България, за да представи доклада на организацията за напредъка на страната ни. На събитието в Министерски съвет присъстваха и редица членове на правителството – Никола Стоянов, Крум Зарков, Атанас Пеканов, Донев, Лазар Лазаров, Росица Карамфилова.
„За България членството в ОИСР не се разглежда като карта за достъп в клуба на богатите. За България това е приобщаване към ценностите на организацията за свобода, демокрация, върховенство на закона, закрила на правата на човека, както и на отворена, конкурентоспособна и прозрачна пазарна икономика. Това е основен външнополитически приоритет на страната ни, който намира широка политическа подкрепа. (…) Първоначалната ни оценка показва, че България покрива до голяма степен критериите за членство, можем да станем пълноправни членове на ОИСР до 3 години при мобилизация на всички отговорни институции. Това е нашата цел и сме убедени, че можем да разчитаме на подкрепата на секретариата на ОИСР„, представи амбициите на страната ни служебният министър-председател.
„ОИСР отбелязва напредъка на България в процеса по присъединяване към организацията и това, че правилната политика на вашето правителство очерта пътя към постигане на реформите, които трябва да се извършат в полза на хората в България и подобряването на икономическото благосъстояние. Оценяваме високо широката политическа подкрепа за приемането на България в ОИСР, това е много важна и силна основа. Успяхте да постигнете сериозен напредък в периода, в който управляваше вашето правителство„, не спести суперлативи Матиас Корман.
Той отбеляза още, че България от десетилетия притежава макроикономическа стабилност, а в последните години е значителен ръстът на брутния вътрешен продукт, заплатите и производителността на труда. Икономиката ни освен това бързо излязла от последиците от ковид кризата, но ръстът бил стопиран от войната в Украйна и последвалата глобална енергийна криза. Предприети били обаче адекватни мерки като компенсиране на домакинствата и индустрията като чрез преразпределението на свръхпечалбите на енергийните дружества.
Следва да се работи и за увеличаване на доходите и социалните плащания, но балансирано, подчертават от ОИСР. „Трябва да сте предпазливи, за да не доведе това да увеличаване на инфлацията. Така например компенсациите трябва да са насочени към тези, които имат истинска нужда“, препоръча председателят на ОИСР.
Други основни констатации на доклада са нуждата от преодоляване на проблеми като демографската криза и рязкото свиване на населението в трудоспособна възраст, намаляване на младежката безработица, повишаването на производителността на труда, повишаване на събираемостта на данъците, справяне с проблеми като корупцията и укриването на данъци (например над 49% от работещите се осигуряват на минимална заплата). Освен това – трябва да се работи и за заместващи въглищата енергийни мощности.
Донев акцентира именно върху една от основните препоръки в доклада на ОИСР – финансовата стабилност, като подчерта, че въпреки повишените социални плащания и разходи за компенсации бюджетният дефицит за 2022 година останал в рамките на 3%. Заради политически решения в миналото обаче, не пропусна индиректно да визира последния редовен кабинет „Петков“, имало опасност да се излезе от тези рамки. Затова призова следващите правителства да водят разумна бюджетна политика.
Малко след брифинга, който се състоя в Министерски съвет, от Министерство на правосъдието разпространиха прессъобщение, в което се казва, че ОИСР настоява за създаване на ефективни механизми за разследване на главния прокурор и и разследващ орган за борба с корупцията.
Прессъобщението се позовава на годишния икономически преглед на ОИСР за България.
По отношение на антикорупционната политика в документа е отбелязано, че създаването на нов орган с разследващи правомощия е добре дошло, но по-голяма прозрачност и по-строги разпоредби биха помогнали за разкриването и докладването на случаи на корупция.
В доклада се сочи, че корупцията в България продължава да налага високи разходи по сделките, а в публично-частните транзакции има малко проверки и механизми за регулиране, което дава възможност за корупция.
Положително е оценена защитата на лицата, подаващи сигнали за корупция, която вече е залегнала в закона, но въпреки това според ОИСР системата за разкриване и разследване на корупцията е разпокъсана, което оставя някои сиви зони.
Отправят се препоръки държавата да продължи да разработва и да приеме ефективни мерки за ограничаването на корупцията, да разшири правомощията на органите за разкриването и разследването й, така че да се обхванат цялата икономика. „Всички предложени сделки, включващи значителни суми публични средства или публични активи, да подлежат на проверка за конфликт на интереси„, пише още в анализа.
