Съществена разлика в нагласите на бизнеса и гражданите се забелязва по отношение на предстоящото приемане на еврото от началото на 2024 година (по предварителните амбиции на държавата). Докато 50% от обикновените хора (27% изцяло и 23% „по-скоро“) са против въвеждането на еврото, то 33% са „за“. Две трети от фирмите – 47% подкрепят напълно навлизането на еврото, а 18% „по-скоро“ са еврооптимисти.
Това сочи национално представително проучване на нагласите на гражданите и бизнеса относно предстоящото приемане на единната европейска валута, направено по поръчка на финансовото министерство от агенция „Алфа рисърч“ сред 1200 пълнолетни граждани в периода 1-17 ноември.
На първо място сред опасенията на хората (68,7) срещу 51,3% от страна на бизнеса, е очакването от повишаване на цените на стоките. На второ – че ще се създаде риск от измами и нелоялни търговски практики. Тук интересното е, че макар и по всички други показатели предприемачите да са по-позитивни от обикновените хора по отношение на еврото, единствено по този въпрос те са по-песимистични – 58,2% смятат, че това е реална опасност срещу 56,8% от гражданите.
Какво е обяснението: „И на нас това ни направи впечатление. Една немалка част от фирмите са в областта на търговията и услугите. Защо това опасение е по-високо? Защото фирмите от сферата на търговията казват – аз ще действам коректно, но конкуренцията може да се окаже злонамерена, така, че това да ни постави на риск. Шепа недобросъвестни търговци да поставят на риск целия сектор. Основната част от опасенията идва от по-малки и средни фирми, които се опасяват да не бъдат поставени в по-неконкурентни условия„, отговори на въпрос Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“.
По-назад са опасенията от скок на инфлацията, който според 54,7% от гражданите и 40,2% от фирмите ще стане факт, 42% от хората пък се страхуват за това как ще се ориентират при превалутирането. Сравнителен паритет между хора и фирми (31,5% и 35,2%) се забелязва пък в опасението, че страната ни ще загуби суверенитета си и финансовата си независимост.
Същевременно, сочи проучването, българите широко използват еврото – при пътувания в чужбина например. 44,5% от гражданите са използвали евро през последната година, основно за плащания, 10,3% пестят в тази валута, а 9,4% използват еврото като обявна цена на по-скъпи активи като имоти и автомобили например.
От гледна точка на това идват и позитивите, които в това число и повечето граждани съзират в уеднаквяването на валутите – по-голямо удобство при пътуване в чужбина, улесняване на търговията. Според 51% от фирмтие това би значело и по-голяма стабилност на банковия сектор, но не и според гражданите, 21,2% от които споделят същото мнение.
Едва 10,5% от хората срещу 30,3% от фирмите пък заявяват, че са „много добре информирани“ за ефектите от валутната смяна, докато „по-скоро добре информирани“ заявяват съответно 31,7% и 46%.
„Прави впечатление, че одобрението за приемането на еврото е много по-високо сред тези, които заявяват, че са добре информирани за ефектите„, подчерта социологът.
„На база на това национално представително проучването ще започнем усилено да работим за даване на отговорите пред обществеността и бизнеса на въпросите, които ги вълнуват. За целта ще се насочим към съвместна дейност с кметовете, с кметските наместници, тъй като те са най-близо до хората„, каза на свой ред служебният финансов министър Велкова.
Как в конкретика кметовете ще работят с хората по места, за да им обясняват за позитивите от еврото – все още неясно, работило се с Националното сдружение на общините, уклончива бе на въпрос на News.bg тя.
Освен това – до края на месеца ще заработи и сайт, на който хората могат да намерят повече информация по темата, ще се създаде и безплатна телефонна линия.
Има и напредък по приемането на нужните за интеграцията ни в еврозоната законпроекти, посочи още шефът на финансовото ведомство. До средата на януари се очаква 4 от тях да бъдат приети окончателно от пленарна зала, а петият – Законът за еврото, ще бъде окончателно финализиран до края на годината след съгласуване с бизнес и обществени организации, а през февруари ще бъде публикуван за едномесечно обществено обсъждане преди да бъде адресиран към парламента, ако тогава, разбира се, има работещ такъв.
