На последно място в ЕС, София – почти без донорски ситуации България е на последно място или изобщо отсъства от картата за развитие на трансплантациите в Европейския съюз. Това сочат последните данни, направени 2019-2022 г. Докладът представи по време на заседание на Комисията по здравеопазване – зам.-председателят й и депутат от БСП Георги Михайлов. Днес парламентарната комисия организира кръгла маса на тема „Значимостта на трансплантационните програми за системата на здравеопазването в Република България“. На нея присъстваха д-р Никола Владов, д-р Емил Паскалев, Крум Кацаров и др., директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ проф. Росен Коларов, пациентски организации. Михайлов поиска трансплантационна програма и съобщи, че са подготвени промени в Закона за трансплантациите. Неговата презентация показва, че България трудно влиза в трансплантациите и трудно напредва, което е основна разлика със страните в Европа. Страната ни не може да се сравнява с тях нито в областта на чернодробните трансплантации, нито при тези от живи донори. ВМА остава лидер по направени трансплантации.
По отношение на съхранението на стволови клетки до момента не е реалност като държавна политика. България е на последно място, като след нас е само Румъния. Страната е на последно място по сърдечни трансплантации, а за белодробни – отсъстваме от картата.
Д-р Михайлов отбеляза също феномена „медицинска емиграция“ – част от хората напускат България, за да могат да се лекуват. Проблемите: – лекарствата се купуват по Наредба 10 за неразрешени лекарствени продукти, за което е нужна промяна – трансплантационните координатори, които убеждават пациенти за донорство и чията роля трябва да се засили – финансирането на посттрансплантационни пациенти трябва да се уреди законово – липса на интерес за кадри, тъй като не се финансират.
Д-р Никола Владов потвърди някои от посочените казуси. Той поиска стандарт за трансплантации, критерии за центровете – брой операции. Той иска промени в Наредбата за финансиране поради казус „нон сенс“ – дейността по трансплантиране на органи се изплаща от МЗ на базата на отчетени фактури за направени разходи, като стойността на фактурите достига до 85 000 за чернодробна трансплантация, а разходите над това остават за сметка на болницата, оказва се, че тя трябва да плати 25% от бюджета си за труда на лекарите си. Владов предлага промяна в Наредбата за трансплантациите и каза, че трябва да се инвестира в инфраструктура и обучение.
Проф. Димитър Петков, болница „Света Екатерина“, подкрепи посочените проблеми в сферата и допълнително поиска поставянето на изкуствени сърца да се оперира като трансплантиране, както и да се осигурят средства за лаборатория за вече трансплантираните пациенти, тъй като болницата покрива разходите.
Проф. Емил Паскалев обясни, че основният проблем е посттрансплантационният период, който у нас средно е 36 г. Лечението на пациентите с нефрологични трансплтанции трябва да се уреди, тъй като клиничната пътека е три дни. Председателят на здравната комисия д-р Антон Тонев също открои проблемите в сферата: няма конкретна програма, недобро финансиране, недостатъчен брой органи, недоверие.
След него доклади за развитието на трансплантациите представиха проф. Иринел Попеску, департамент обща хирургия и чернодрбона трансплантация, Клиничен институт Румъния, д-р Мутлу Арат, директор на Центъра за трансплантация на костен мозък, Турция. И двата доклада показват, че следствие на увеличение на трансплантациите – се появяват все повече донори, клиники. Липсват обаче достатъчно специалисти, а животът на трансплантираните се удължава.
Д-р Тонев се обърна към двамата специалисти, че България отворена за взаимна работа и обмяна на опит. Зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев потвърди, че „са свидетели на проблемите в системата и ниско ниво на донорски органни ситуации“. Той съобщи, че ще предложи на експертните съвети изграждане на нов стандарт за трансплантации. А относно финансирането – иска информация от различните болници, за да има обща преценка с Министерство на финансите. „В София почти няма донорска ситуация“, заключи той.
Д-р Георги Михайлов иска финансирането на трансплантациите (пред и пост, органни и клетъчни) да се вкара в законовата уредба. Предлаганите промени ще се подложат на обществено обсъждане.
От Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ проф. Росен Коларов взе думата „само за няколко думи“ – за тях основен проблем е недоверието на обществото към системата на здравеопазването.
Д-р Мила Байчева от Педиатрията „Д-р Иван Митев“ постави въпроса за детските трансплантации. Тя каза, че от 1 г. в страната детски чернодробни трансплантации не се извършват и има „десетки изгубени пациенти“. Ако няма да се правят – лекарят иска да се канализира редът за извършване на такива в чужбина.
