2022 г. бележи траен спад на обществено доверие в институциите – пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Това се посочва в проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 1 и 13 декември сред 1023 пълнолетни граждани.
Посочва се, че ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция вече засяга всички аспекти от управлението на страната.
48-ото Народно събрание е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-рото НС, излъчило правителството на Пламен Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие), припомнят от социологическата агенция.
Отбелязва се, че макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира.
В проучването се посочва, че конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие.
За първи път от избирането на Радев на поста ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта, отбелязват от „Алфа Рисърч“ и допълват, че от началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.
Регистрира се и силно поляризирано отношение към назначеното от президента четвърто служебно правителство. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Гълъб Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Повечето членове на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.
От социологическата агенция изтъкват, че ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена обществена реакция на политическата нестабилност и неефективния междуинституционален диалог. Критиката на хората е насочена не само към парламента, но вече и към президента и изпълнителната власт. Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
Два месеца след предсрочните парламентарни избори се регистрира още по-голям отлив от намеренията за участие в избори и респективно, загуба на подкрепа от всички политически сили.
Ако следващата неделя се провеждат избори, до урните биха отишли едва 35% от имащите право на глас.
Проучването сочи, че ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19.6% доверие и 55.7% недоверие.
На второ място, със 17.7%, са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. По данни на „Алфа Рисърч“ това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев – от 23% в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50%.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10.4%, а доверието в лидера ѝ Мустафа Карадайъ е 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57.4%.
„Възраждане“ също отчита относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10%), а одобрението за Костадин Костадинов е 13.9% срещу 55.5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4% от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14.1% доверие срещу 55.1% недоверие.
Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1% през последните два месеца и в момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Христо Иванов има 14.5% одобрение срещу 47.9% неодобрение. Владислав Панев остава по-слабо познат с 9.2% положително срещу 33.3% отрицателно отношение, а третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие срещу 52.5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17.5% срещу 30.8%.
15.2% пък все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, останали извън парламента, както и такива на сравнително нови политически формации, като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Въпреки че намеренията за гласуване възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2 октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие – възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори, обобщават от „Алфа Рисърч“.
