Днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Датата 24 май е станала празнична в календара още през 19 в, като има сведения за нейното отбелязване още през 1903 г. в Шумен, но като всенароден Ден на просветата е отбелязана за първи път през 1851 г. в Пловдив.
Празникът на буквите е специална дата за всички нас. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.
Днешния ден е и почит към Кирил и Методий – създателите на славянската азбука и началото на славянската книжовност. Родени в Солун (днешна Гърция), Методий – през 810 г., а Кирил – през 827 г., до наши дни са достигнали сведения само за по-важни събития в живота им. Затова пък са ни оставили глаголицата, създадена през 855 г.
От 862 г. Кирил и Методий се заели да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Кирил починал в Италия на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата „Св. Климент“ в Рим. Методий продължил да разпространява славянската писменост до смъртта си през 885 г.
Днес кирилицата се използва от над 300 милиона души в 12 страни по света. Но тя е пренесена през вековете от българите, благодарение на осъзнатата исторически мисия от княз Борис I, който приел учениците на Кирил и Методий и им дал възможността да утвърдят делото на своите учители.
24 май като празник на буквите отбелязва два велики културни феномена – глаголицата, създадена от св. св. Кирил и Методий, и кирилицата, написана от св. Климент Охридски и наименувана в чест на учителя му Кирил.
Глаголическата азбука не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки. Всички букви са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. Така глаголицата с трите си основни знака -символи представлява своеобразна възхвала на Бога.
През годините има спорове сред учените за това кой е авторът на кирилицата, чийто осъвременен вариант използваме днес. Изследванията наклоняват везните към тезата, че е дело на Климент.
Тя е съобразена с фонетичните особености на българския език – езика на предците ни, за които е била създадена. Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).
„Върви, народе възродени“ е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Текстът и мелодията са едно от първите неща, които всеки малък ученик научава в училище.
Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. „Мисъл“ през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и нееднократно през годините бил съкращаван и променян. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час. Стихотворението „Върви, народе възродени“ е преведено на 21 езика.
Но още през IX век буквите ни, дадени ни от Кирил и Методий, са възпени от Константин Преславски.
Азбучна молитва
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово –
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе –
просещ, – твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха… Да направя
явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава –
днес, вовек веков и до амина.
Поетичен превод от старобългарски:
Емануил Попдимитров
