Към момента няма пряка опасност от въвличане на България във военен конфликт, заяви служебният министър на отбраната Димитър Стоянов след заседание с колегите си от НАТО в Брюксел.
На въпрос на кореспондента на националното радио дали включването на страната ни в инициативата „Щит на европейското небе“ не е признание за уязвимост, след като страната ни беше спомената от разследването в Русия във връзка с взрива на Кримския мост, Стоянов отговори: „Не бих свързал по този начин нещата. Това е една обща идея, както знаете, България разполага със стари съветски системи за противовъздушна отбрана, говорим за единна система под единно ръководство, която да може да реагира във всеки един момент. Откъде ще дойде заплахата? Може да дойде отвсякъде.“
По думите му имаме спешна необходимост от включване в единна система, при противовъздушните средства, с които разполагаме. „Нашите средства не са актуализирани и не всички разполагат със системата „свой-чужд“, посочи Стоянов.
14 страни членки на НАТО, сред които и България, подписаха днес декларация за включване в съвместния проект „Щит на европейското небе„, с който се цели подобряване на противовъздушната отбрана на Европа. В инициативата се включват Германия, Великобритания, Нидерландия, Белгия, Норвегия, Финландия, Литва и Латвия, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и Словения.
На церемония по обявяването на инициативата в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт заяви: „Това е общ подход към нашата съвместна отговорност да осигурим безопасността на континента. Правим го, впрягайки заедно ресурсите си, за да постигнем политическа, финансова и технологична синергия. Така ще запълним празнината в полето на европейската противовъздушна отбрана. Най-важното е, че така всички можем да спестим при поръчката, при оперативните разходи също. всички печелим При всички случаи. първите конкретни стъпки ще бъдат направени много скоро, на дневен ред е съвместната покупка на ракети „Пейтриът“ също и на модерните системи ИРИС-Т.“
Освен американските „Пейтриът“ и германските ИРИС-Т, съюзниците допускат съвместна покупка и на израелско-американски системи „Ароу 3“ с хиперзвукови боеприпаси, предназначени за сваляне на балистични ракети. И трите вида установки са с наземно базиране.
От Министерството на отбраната разпространиха и официално съобщение за участието на Димитър Стоянов в редовната среща на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел. Той благодари на Италия като рамкова държава на многонационалната бойна група, развърната в България, както и на останалите страни, които вече са предоставили принос – САЩ, Република Северна Македония, Черна гора, Турция, Албания и Гърция.
„В контекста на войната в Украйна, решенията и действията на съюзниците от Алианса трябва да бъдат бързи и базирани на договореното на срещата на върха в Мадрид„, заяви Стоянов.
По време на форума е проведена работна вечеря с участието на министъра на отбраната на Украйна, посветена на усилията за спиране на руската агресия и подкрепата за Украйна. Обсъдено е координиране на дейностите по изпълнение на проектите по Всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна, който се очертава като основен механизъм на Алианса за оказване на всестранна отбранителна подкрепа за Украйна.
По думите на Димитър Стоянов, сме обезпокоени от изострянето на конфликта. Той осъди заплахите на Москва за използване на ядрено оръжие. Военният ни министър акцентира върху принципа на НАТО за солидарност, необходимостта от засилване на устойчивостта срещу руските хибридни дейности, включително дезинформация, кибер атаки, както и срещу използването на енергийните доставки като „оръжие“. Той подчерта значимостта на Всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна. „Като водеща страна по Доверителния фонд на НАТО за медицинска рехабилитация на украински военнослужещи, ние продължаваме и сме готови да изпълняваме тази роля„, посочи Стоянов.
С участието на министрите на отбраната на Финландия и Швеция, с дискутирани възпиращият и отбранителен потенциал на Алианса и последиците от войната за европейската и трансатлантическа сигурност. Обсъдени са и напредъкът по изпълнението на новия модел на силите на НАТО, който ще укрепи и модернизира структурата на военния потенциал на Алианса, както и бъдещите политически указания за целите и приоритетите на следващия цикъл по отбранително планиране.
На заседание в края на форума са обсъдени мисиите и операциите на НАТО. „Ангажиментът на НАТО и ЕС в Западните Балкани е стратегически фактор за сигурната среда, политически напредък и икономическо развитие“, смята Стоянов. Той декларира, че България ще запази приноса си към операциите в Косово и Босна и Херцеговина. По думите му страната ни отчита значението на мисията на НАТО в Ирак и постигнатото до момента ниво на подпомагане на институциите за сигурност в страната.
Преди срещата, на 12 октомври Стоянов участва в инициираната от САЩ среща на Контактната група за Украйна (UDCG), чиято основна цел е изграждане на по-системен подход в координиране на предоставяната помощ на Украйна. Той се включи в деветата неформална среща на страните, участващи в инициативата „Концепция за рамкова държава“, ръководена от Германия. Одобрен е шести доклад за напредъка по реализирането на концепцията.
Утре Димитър Стоянов ще участва в среща на министрите на отбраната във формат „Букурещ -9“ (Б-9), на която е поканен и секретарят по отбрана на САЩ.
