Понятието „реформа“ се изчерпи от съдържание и прави впечатление, че понякога предвидените действия в реформата водят до регресивно отношение.
Това заяви доц. Екатерина Салкова от Клуб „Икономика 2000“ при представяне на проект „Последваща оценка на изпълнението на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система 2014-2020 г.“
Според Салкова трябва да се помисли за дългосрочни и дълготрайни стратегии за развитие на съдебната система, като бъде изоставено понятието „реформа“.
В периода 2015-2018 г. се забелязва изпълнение под 20% на мерките, частично изпълнение около 5% и неизпълнение над 70%.crypto365
През втория период – 2019 г. се добавя съвсем малко към изпълнените действия и около 5% към частично изпълнените действия. В периода 2020 г. също има добавяне малко по-високо към изпълнението дейност и се запазва процентът на частично изпълнените дейности.
От 103 мерки може да се каже, че изпълнени са 21 мерки, частично изпълнени са 28 мерки и неизпълнени остават 54 мерки.
ВАС са изпълнили 27.27% от мерките, докато ВСС и Министерство на правосъдието се забелязва ритмична дейност.
В реформата и развитието на органите по разследването, в ефективността на специализираната прокуратура и съд, във възстановителното правосъдие, в съставянето на специализирани съдебни състави, в областта на детското правосъдие и в областта на съдебните такси няма никакъв напредък.
Липсва напредък най-вече там, където се определят няколко отговорни институции и някои организации като МТСП, например, като че ли изначално не могат да приемат да са отговорна институция.
Има проблем със заложените в стратегията мерки, които не са предвидени в актуализираната пътна карта. Забелязва се огромен проблем, свързан с наличието на информация за изпълнение на част от дейностите в стратегията. Дори в дългогодишните доклади на съвета по прилагане на актуализираната стратегия, липсва пълна информация или е налице само частична информация от изпълнението на някои дейности.
Забелязва се забавяне на извършване на предвидените дейности и на тяхното отчитане. В период на пандемия има различни ограничения – много е трудно провеждането на планираните дискусии. В една значителна част забавянето се дължи на нестабилната политическа обстановка, честите избори през последните години и невъзможността да се осигури последователност и приемственост, обясни доц. Салкова.
Тя открои още, че липсва добра организация във връзка с информираността на обществото. Липсват данни и звена за работата на главния прокурор и прокуратурата. Продължаването на периода на част на действие на мерките по актуализираната пътна карта прави невъзможно да бъде отчетена цялата дейност, която се извършва, изтъкна доц. Салкова.
Другият проблем е отпадането на част от мерките в пътната карта, което затруднява тяхното изпълнение. Забелязва се регресивно развитие по отношение на някои от мерките.
Все пак, като нещо положително, Салкова посочи, че се забелязва напредък по отношение на електронното управление и следва да бъде направена оценка на затрудненията и да се подобри дейността на е-правосъдието. Нужно е да се засили прозрачността на съдебната власт на диалога с гражданите. Липсва обаче институционализиране на диалога на съдебната власт с гражданите.
Обобщените изводи от изследването са, че за значителна част от целите се отчитат еднократни усилия, не се забелязва ритмичност, последователност и ефективност на извършеното, няма качествена оценка. При администриране на дейностите по актуализираната стратегия липсва последователност, целенасоченост и ориентация към реален резултат при прилагането на първоначално заложените мерки. При част от мерките има регрес.
При част от мерките има отчитане, че са изпълнени, но на практика не е така, като за значителна част от заложените и изпълнените в последствия мерки липсва публична информация. Липса на напредък се забелязва и при въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. Следващият етап от проекта е изготвяне на качествен подробен анализ във връзка с извършеното и изпълнението на предвидените действия на стратегията, за да приключи мониторинга и да бъде направена оценка на изпълнението на актуализираната стратегия.
Спартак Керемидчийски заяви, че за да се постигне съдебна реформа, трябва да има локомотив, който да настоява и да има правомощията да тегли напред изпълнението на мерките. Последващата оценка на стратегията има за цел да постави три въпроса – в каква степен са постигнати ефектите от изпълнението на стратегията, ефикасността за стратегията и въздействието за това какво остава след приключването на стратегията. Основата цел на проекта е да се установи напредъкът за продължаване на реформата в съдебната система.
Целите на оценката е да приключи мониторингът в съдебната система. Мониторингът като дейност трябва да се приключи, но като специфична цел трябва да остана дейности, които трябва да бъдат извършени. Втората цел да се разработи методология за оценка и нейното изпълнение.
Третата оценка е приложение на методологията за оценка и подготовка на доклад за последваща оценка.
Четвъртата и последна оценка е повишаването на информираността за постигнатия напредък в съдебната реформа.
