Македония е сложна държава. Историята е важна. Изкривявания винаги е имало, но в света в крайна сметка се налагат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени. По нашите краища май не всички разбират, че политиката не с просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едва тогава да искаш подкрепа. Това заяви пред БГНЕС настоящият конституционен съдия Филип Димитров, бивш премиер на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и председател на СДС (декември 1990 – края на 1994 г.). На 15 януари 1992 г. той оповестява пред Народното събрание решението за безусловното признаване от страна на България на Република Македония.
Запитан коя е била водещата причина за признаването на македонската независимост преди 30 години той поясни, че въпросът не е бил дали да признаем, а кога и как.
„Войната в Хърватска продължаваше, независимо от примирието в началото на януари и опасността от нападение над една от никого непризната Македония беше осезателна. Представяте ли си какви маси от бежанци биха се насочили към България и колко неконтролируема би станала ситуацията, ако трябваше да се справяме с това сами? Знаехме, че Турция обсъжда бързо признаване, но тя не би била пряко засегната. А ние само с решително поведение можехме да разчитаме да привлечем международна подкрепа в подобна ситуация. Бяхме известни като най-верния комунистически сателит. Наблюдавайки националистичните изблици в Гърция западните държави не бяха наясно какво да очакват от нас и без ясно поведение биха заели изчаквателна позиция. Нямаше време за колебания. В това време Бригадир Аспарухов естествено ни плашеше с разузнавателни данни, че ако признаем, Югоармията ще нахлуе в България, но поне аз си давах сметка, че дори и да не лъже, ако споменават нас, а не Македония, това още е само плашене„, обясни тогавашната ситуация Димитров.
Той допълни, че в онзи момент е имало ентусиазъм за освобождението на Македония. Ако обаче тогава е дал време да се изпоиздигнат всички патриотични лозунги, имало шансове от националистично опиянение. Тогава по негови думи последиците са щели да са мрачни.
„Ставаше въпрос за бъдещето на България като западна държава. Гърция вече беше в семейството, докато ние се домогвахме до Европа и НАТО, при това с ужасната репутация на най-съветския сред сателитите на току що разпадналия се СССР. Не можехме да си позволим да пропуснем възможността да се заявим като една от държавите, които реално се стремят към европейска и атлантическа интеграция„, категоричен бе Димитров.
На въпрос кой е бил водещият в това историческо решение, сегашният конституционен съдия уточни, че по Конституция само правителството може да реши признаване – парламентът и президентът нямат такива правомощия.
„В конкретната ситуация президентът Желев, макар че по принцип беше съгласен с признаването, беше предпазлив, тъй като беше на избори между първи и втори тур. След като приехме решението, някой от министрите започнаха да се колебаят. Накрая се наложи да поема отговорността сам. Разбира се, мнозина ме подкрепяха, но отговорността беше само на министър-председателя„, обобщи той.
По отношение на международната реакция и тази на съседните държави Димитров припомни, че Германия вече е била признала Словения и Хърватска, а Турция и САЩ са признали Македония скоро след нас. Обединена Европа нямаше как да признае заради Гърция, но все пак при британското председателство изпрати мониторингова мисия по границата, за което най-много ние бяхме настоявали, посочи още той.
„Обичам да цитирам британския посланик Ричард Томас. Когато още в очакване на решението на Комисията Бадентер сондирахме позицията на големите ни партньори, той каза: „Ако признаете, ние, разбира се, няма да ви подкрепим. Ако не признаете, просто няма да ви разберем.“ По нашите краища май не всички разбират, че политиката не е просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едва тогава да искаш подкрепа„, изтъкна бившият премиер.
Според него при проблема ни с РСМ не е продуктивно да търсим паралели с Австрия и Германия или с Англия и САЩ.
„Македония е сложна държава, както признава и Охридското споразумение. Но има други примери. При всички исторически връзки, не наричат валонците французи. Повечето фламандци се сърдят, ако им кажеш, че говорят холандски. Никой не поставя въпроса защо в центъра на Брюксел има паметник на Егмонт и Хорн, още по-малко каква точно е тяхната народност. Но допускам, че и там във фейсбук има и злобни, и просташки постове„, коментира Димитров.
По негови думи историята е много важна, но разбирането за нея се избистря с времето. В крайна сметка се налагала тезата, която е била представена по-убедително. Изкривявания винаги е имало, но в света в крайна се налагат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени, обобщи той и уточни, че това се случва, ако няма контрареакция поради раздразнение от арогантност или извиване на ръце.
Запитан за неговото решение за изход от настоящата ситуация с РСМ, Димитров подчерта, че не е в положение да „дава акъл на правителството„. Лично той обаче бил убеден, че няма как да се постигне съгласие, ако не си говорим като равни, без снизходително отношение, без „набиване на обръчите„.
„Проблеми и търкания не може да няма, но те се изглаждат с времето ако дори само единият, по-възможност по-силният, дава позитивни сигнали. Но ако в едно разделено семейство единият тропа с крак и вика: „Как така няма да ме обичаш! Я как ме обичаше преди десет години!“, това звучи доста нелепо, нали? Любов и уважение не се търсят чрез съд. Затова аз признах безусловно. След което веднага наскачаха стоянганевци и подобни да обясняват как не сме били признали език или нация, или Бог знае още какво„, заключи Димитров.
