Министерски съвет прие Плана за възстановяване, развитие и устойчивост. Това съобщи след заседанието на служебния кабинет премиерът Стефан Янев.
„Това е навременен акт, който демонстрира изпълнението на това, което сме поели като ангажимент и е приоритет на служебния кабинет, предвид ситуацията в страната и необходимостта това да бъде инструмент, който работи в интерес на българските граждани за решаване на общи политически, социални проблеми и даване на импулс на икономиката, развитие на бизнеса, осъвременяване в духа на тенденциите на 21 век и в духа на развитието на страната за по-високо производителна икономика, която дава по-добър продукт с висока добавена стойност„, определи той.
Премиерът добави, че Планът е направен с експерти от министерства, целият кабинет, браншови организации, бизнеса и политическите партии, в диалог с представените партии от НС.
„Имаме увереност, че приемането на Плана е акт на отговорност, той е съзнателен„, категоричен е Стефан Янев.
От своя страна Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства поясни, че документът ще бъде изпратен утре към европейските институции. Успяхме да защитим 12.9 млрд. лв., въпреки тежката ситуация. Планът за възстановяване и устойчивост е програма за дългосрочни инвестиции и реформи, актуални за 21 век, които ще повишат благосъстоянието на българските граждани, обясни Атанас Пеканов. 21 млрд. лв. за следващите 6 години – уточни Пеканов.
Вицепремиерът благодари на екипа си и бе категоричен, че реформите отговарят на европейските изисквания.
Планът за развитие ще даде тласък, реформите са ключов момент, че икономиката ще се развива в крак с времето. Гарантира модерно и справедливо общество, в него има 59 инвестиционна проекта и 46 реформи, които ще служат за възстановяване на икономиката, уточни още Атанас Пеканов.
Той уточни, че в новата част са надградени усилията в декарбонизацията, усилена подкрепа върху бизнеса, здравеопазването, социална подкрепа. 13 нови проекта са спрямо априлската и юлската версия – основно в сферата на върховенство на закона, енергетика.
Той благодари на МП за предложени реформи, но уточни, че от прокуратурата и ВСС не са чули предложения. Заедно с МЕ в рамките на седмици търсили решение на стратегията за декарбонизация и са заложили създаване на държавно предприятие, което да осигури буферът за сферата.
Пеканов обясни, че Държавно предприятие за въглищните райони ще даде възможност за наемане на хората в регионите, за да се използва ресурсът за справедлив преход, рекултивация на терени, нови заводи, хора от сектора да бъдат наети. Прави се всичко възможно средствата да дойдат тази година, каза вицепремиерът.
Търпяхме критики, че сме забавили Плана, но беше нужно, за да се използват средствата по възможно най-добрия начин, коментира още Пеканов.
Още – увеличен е балансът към повече грантове, за да се получи бизнесът помощта, вътре е вкаран и ресурс по проекта за външна изкуственост.
Пътят напред, Пеканов определи, че вече в ЕК има дебати по енергетиката. Следва да се следят проекти и цели, да се спре парадигмата на усвояване, в много отношения сме се справяли добре в последните години, реформи в здравни, образователни услуги, правосъдие, каза той.
Потвърди, че Планът ще се изпрати в Брюксел утре, увери че всички тези реформи и инвестиции са с цел по-добро бъдеще.
От юлска версия със 100 млн. лв. са увеличени средствата за улично осветление, с което ще се подобри многоенергоемката икономика и декарбонизацията, каза още Атанас Пеканов.
Дати
Заложен е сценарий, който трябва да се изготви, след това НС да реши, а поставените от служебния кабинет дати за затваряне на въглищните централи са – 2038 г., възможно и 2040 г. – разкри Атанас Пеканов. Премиерът Стефан Янев поиска, преди да се обсъждат поставените в Плана за устойчивост дати, да се направи технически анализ.
„Дадени са две дати – 2038 г. и 2040 г., като предпочитаме да е 2040 г., ако може да е и след нея – служебният кабинет няма против„, каза той.
„Нямам против да ми озвучават всеки ден кабинета, вчера бяха отпред, но когато хората имат необходимост от яснота и перспектива, не е добре да поставят условия, че нещо се крие от тях, търсим предсказуемост„, категоричен бе Стефан Янев.
