Депутатите от 46-то Народно събрание единодушно приеха на първо четене Закона за съдебната власт, съобщи репортерът на Информационна агенция News24sofia.eu Тодор Стефанов от Народното събрание.
Законопроектът обхваща закриването на специализираните съд и прокуратура, както и нов начин на избор на членовете на Висшия съдебен съвет.
Председателят на Специализирания наказателен съд Мариета Райкова заяви, че спецсъдът не трябва да се закрива внезапно, а да се предвиди период на ликвидация и приемственост. Няма как в този законопроект в този вид да се решат всички оставащи проблеми, посочи тя.
Председателят на правна комисия Андрей Михайлов, който е депутат от ИТН, заяви, че от партията са последователни във всичките си действия по реформата в спецправосъдието, която е необходима. Тяхното закриване е едно действие, тъй като не се вижда ефективност в специализираните съдилища, изтъкна той.
Радостин Василев, ИТН потвърди намерението за партията си да закрие спецправосъдието. „Много внимателно сме се запознали с критиките. Може битова ще бъде символично решение„, коментира той и допълни, че се надява в следващото Народно събрание за се вземе решение в обществения интерес.
Депутатът от ИБГНИ Меглена Гунчева заяви, че коалицията ще подкрепи законопроекта с аргумент, че това е първата крачка за съдебната реформа. Има обаче въпроси, които следва да се уредят с кариерното развитие на съдиите, прокурорите, но едно е сигурно – структурите следва да бъдат закрити във вида, в който съществуват, настоя Гунчева.
„БСП за България“ подкрепи закриването и реорганизирането на специализираното правосъдие.
Текстовете на законопроекта бяха внесени от група депутати от „Демократична България“, а обсъждането им започна на 10 септември (петък), но беше прекъснато, тъй като депутатите трябваше да влязат в пленарна зала за обсъждането и гласуването на актуализацията на държавния бюджет.
„За“ гласуваха 11 народни представители, ГЕРБ и ДПС не присъстваха на заседанието.
Освен закриването на специализираните съд и прокуратура, проектът включва още въпроси като двустепенното гласуване във ВСС за кариерното развитие на съдиите, включително и при избора на ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), а кандидатите за председатели на ВКС и ВАС да са действащи съдии като членове на пленумите на съответното съдилище най-малко 5 години преди провеждането на процедурата по избор.
Той също така разглежда и ограничаване на функциите на прокуратурата извън наказателното производство.
