Икономическите реалности се затвърждават като водещ фактор за отлагането на решението за създаване на деца. 76% от българите определят ниските доходи като основна причина.
Това сочат данни от проучване на „Тренд“, което е по поръчка на българския евродепутат, бивш председател на ПЕС и бивш премиер Сергей Станишев. Изследването бе представено по време на първата част от конференцията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“, която се провежда днес в София Ивент Център.
Дискусията е организирана от Делегацията на българските евродепутати социалисти и е част от инициативата Форум за прогресивни леви решения. Началото й беше дадено от вицепрезидента Илияна Йотова, евродепутатите Сергей Станишев, Петър Витанов, Елена Йончева и експерти.
Проучването „Нагласи на българите спрямо демографската криза, емиграцията и други теми“ е проведено между 5-11 септември. В него са интервюирани 1002 пълнолетни души по метода „лице в лице“.
Освен ниските доходи, друг основен фактор, поради който младите хора отлагат създаването на поколение е липсата на сигурност. Това посочват 52% от анкетираните. Липсата на правила и законност е посочена като причина от малко над една четвърт от участниците в проучването. 26% от респондентите считат също социалните промени и желанието за кариерно развитие като фактор за ниската раждаемост при младите хора. Интересен факт е, че 10% от българите виждат причината за това в недостатъчните места в детските ясли и градини.
Според половината българи двата основни фактора за демографската криза у нас са именно ниската раждаемост и ниските доходи. Миграцията се нарежда на трето място с 15%, следвана от „липса на сигурност“ с 11%.
Принципна нагласа за емиграция се наблюдава при мнозинството от групата на най-младите. С увеличаването на възрастта нагласата за емиграция намалява. Общо погледнато 27% от българите декларират, че биха емигрирали в чужбина. Това обаче се посочва по-често от мъжете, отколкото от жените.
Основната причина, поради която българите биха емигрирали, е по-добрата възможност за работа- 56% посочват това. Тя съществено изпреварва по значение всички останали тествани причини и е водеща сред всички демографски групи.
62% от респондентите твърдят, че ако емигрират, биха се върнали отново да живеят в България. Само 16% от българите заявяват, че не биха се завърнали повече в родината си. Делът е по-висок от средния при хората под 50-годишна възраст и при най-ниско образованите.
Проучването отчита висока негативната нагласа към вноса на работна ръка от чужбина. Това е свързано най-вече с факта, че водеща причина за емиграцията е именно намирането на работа. Икономическите имигранти се възприемат като потенциална конкуренция на пазара на труда.
Приблизително 9 на всеки 10 души в България (87%) никога не са посещавали профилактичен преглед, свързан с репродуктивното им здраве и фертилност (посещение при гинеколог или уролог). Това е малко по-валидно за мъжете (91% от тях), отколкото за жените (83%). Във възрастовата група на хората между 18 и 29 г. делът на посещенията остава под средния.
Оказва се, по-високо образованите българи са посещавали профилактичен преглед в пъти по-често, отколкото хората с основно и по-ниско образование. Населеното място също се оказва определящо- в столицата и областните градове делът е по-висок от средния, докато в селата и малките градове остава по-нисък.
Сред онези 12% от всички, които твърдят, че са посещавали профилактичен преглед при гинеколог или уролог, това се е случило най-често между 20 и 30-годишна възраст. Все пак при приблизително една трета това се е случило след 30-годишна възраст и не е изключено да е било при наличие на проблем, а не като профилактика.
Приблизително половината от българите (46%) често консумират храни и напитки в пластмасови опаковки. Около 4 от 10 души често консумират захарни изделия или пушат цигари.
Сравнително по-малко – една пета от българите, твърдят, че често консумират алкохол. Следва да се има предвид, че тази опция е донякъде непрестижна и е възможно част от респондентите да укриват реалното ниво на консумация.
Това се отнася в още по-голяма степен за употребата на наркотици, която в настоящото проучване излиза на незначителни нива. Разбираемо, в социологическите проучвания този дял винаги е изкривен от непрестижността, както и от незаконността на деянието.
Енергийни напитки консумират трима от десет души, като 7% признават, че го правят често. Това, което буди притеснение, е, че сред младежите на възраст до 30 г. мнозинството употребява енергийни напитки, като приблизително една пета правят това често. Сред тази група се наблюдава и по-честа от средната консумация на храни и напитки в пластмасови опаковки и захарни изделия.
По отношение на психичното си здраве мнозинството от българите го определя в някаква степен като добро. В проучването обаче доминират умерените отговори. При хората над 50 г. се наблюдава по-лоша от средната самооценка на психичното здраве.
През последната година приблизително четири от десет българи са изпитвали депресия или силна тревожност. Това е по-характерно от средното за жените, хората над 40 г., висшистите и живеещите в столицата.
Мнозинството определя нивото на стрес, на което е изложено в ежедневието си, като високо до някаква степен. Това е по-често валидно за хората в активна работна възраст между 30 и 60 г., висшистите и живеещите в столицата.
91% от българите никога не са посещавали психоаналитик/психиатър. Това е малко по-валидно за мъжете (93% от тях), отколкото за жените (89%). И тук, както и по отношение на репродуктивната профилактика, важен фактор е образованието – по-високо образованите са посещавали специалист по-често, а при хората с основно и по-ниско образование делът е пренебрежимо нисък.
Приблизително една трета от българите заявяват, че не биха потърсили професионална помощ от психоаналитик/психиатър, дори и при психично разположение. Това показва, че сред обществото все още стереотипите, свързани с този тип консултации, са разпространени, а психичното здраве остава подценено.
Шест от десет българи признават, че не спортуват. По-често от средното това са жени, лица над 50 г., попадащите в ниско образованите групи, както и живеещите в малък град или село.
Една пета от българите спортуват редовно – от веднъж седмично до ежедневно. Това е по-характерно за мъжете, хората до 40 г. и жителите на столицата.
Като положителен факт следва да се отчете, че близо половината от младежите до 30 г. спортуват редовно – от веднъж седмично до ежедневно.
