Служебното правителство е внесло общо 14 законопроекта в Народното събрание в рамките на мандата си от началото на април досега.
Сред текстовете, предложени от кабинета, са стъпки за въвеждане на еврото, както и промени в полза на пътната безопасност и облекчения за бизнеса.
През юни Министерският съвет внесе в парламента Закона за въвеждане на еврото в Република България. Отбелязва се, че приемането му е с огромно значение за практическата подготовка за присъединяване на страната ни към еврозоната, което е и сред приоритетите на служебното правителство. Той е основен фактор за гладкото и безпроблемно въвеждане на еврото. Колкото по-скоро се приеме законът, толкова по-голяма предвидимост ще се даде на гражданите, бизнеса и администрацията по отношение на техническите аспекти от подготовката за еврото, посочват от МС.
Законопроектът определя принципа за защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. С него се уреждат и правилата за превалутиране и закръгляване, въвежда се период за двойно обозначаване на цените на стоки и услуги, както и на двойно обращение на двете валути, за да се гарантира високо ниво на прозрачност на процеса и да се създаде възможност за адаптация на обществото. Регламентира се и процедурата по разпространение на новата валута и обмяната на банкноти и монети от левове в евро.
Посочва се, че приемането на Закона за въвеждане на еврото ще спомогне за готовността на страната ни да стане пълноправен член на еврозоната, с което България ще получи глас при формирането на всички важни решения.
Служебното правителство предложи важни промени и в Закона за движението по пътищата. Те предвиждат да се намали максимално разрешената скорост от 140 на 130 км/ч. За следенето на скоростта в бъдеще се планира да бъдат използвани и камерите на ТОЛ управлението. Посочва се, че високата скорост е една от причините за тежки ПТП, а намалението ѝ би способствало за ограничаване на травматизма. Със законопроекта се регламентира и конкретно задължение към стопаните на пътя с цел подобряване на организация на движението след строително-ремонтни дейности. Те ще бъдат задължени своевременно да отстраняват временни пътни знаци, както и да заменят увредените знаци.
Чрез предложените промени в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 пък се осигурява по-добро взаимодействие между институциите и видовете комуникационни канали, с които гражданите ще достъпват телефонната линия. С текстовете се въвеждат нови комуникации за предаване на информация към спешния телефон, като глас, видео, текст в реално време. Целта е да се осигури качествена европейска услуга за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на новите технологии. Това ще осигури и равностоен достъп на хората с увреждания. Освен това ще се преодолеят пречките в комуникацията между центровете 112, службите за спешно реагиране и екипите на мястото на инцидента.
Предложените промени в Търговския закон пък от една страна засягат създаването условия за бърза ликвидация на дружествата. Целта е да се облекчат редът и условията за прекратяване на бизнеса най-вече на малки и микро предприятия, които са преобладаващи у нас. Както условията за започване на бизнес, така и тези за прекратяване са сред най-важните условия за насърчаване на инвестициите у нас, посочват от МС.
От друга страна се предвижда създаването на условия за презгранични преобразувания – сливане и разделяне на дружества от различни държави членки на ЕС, а също и за преместване на дейността и седалището на дружество от една държава членка в друга държава членка на ЕС. Това ще насърчи развитието на вътрешния пазар на ЕС и свободата на установяване, както и инвестициите у нас, а също и ще отвори нови пазари на българските дружества в ЕС.
Продължава подготовката и на други законопроекти, сред които Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица. Т.нар. „Закон за вечния длъжник“ предлага правна уредба на производството по несъстоятелност на физическите лица, което включва погасителен план, ликвидация на имуществото, както и производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество на физическите лица.
