Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа към 18 октомври 2022 г. е 19 907 км, от които 846 км автомагистрали. През 2022 година е извършен текущ ремонт на 230 км при планирани 3000 км съгласно мащабната програма за текущи ремонти на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), сочи доклад на Института за пътна безопасност (ИПБ), представен на пресконференция днес.
От организацията отпелязват, че съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а спрямо чл. 19 от същия закон Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължението да управлява републиканските пътища, което освен събиране на винетни и тол такси включва и оперативно планиране на изграждането – проектиране и строителство, и поддържането на пътищата.
От Института за пътна безопасност виждат проява на тотална безстопанственост в отговор на АПИ по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от 14 депември 2022 г., от който става ясно, че 2022 г. е извършен основен ремонт на едва 7 км път в Смолянска област и е ремонтирала един селскостопански надлез в Бургаска област.
От ИПБ посочват също, че в заложената мащабна програма за ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа в началото на 2022 г. АПИ е заявила проектна готовност за основен ремонт на над 230 км пътища. От публикуваната на сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“ ставало ясно, че се предвижда текущ ремонт на около 1300 км пътища, а за над 1200 км – завършване на ремонтните дейности, започнали през 2021 година. При обявяване на програмата АПИ заявила, че разработва технически проекти за ремонт на около 660 км, както и, че ще бъдат обявени процедурите за възлагане проектирането при ремонта на над 2600 км пътища. От ИПБ допълва, че бюджетът на АПИ за 2022 година е 2,5 млрд. лв., три пъти голям спрямо 2021 г. За извършените ремонти през 2022 г. обаче били разплатени 59,6 милиона лева, според предоставения отговор по ЗДОИ.
Според Института за пътна безопасност АПИ е проявила престъпна безстопанственост, в която от организацията вижат една от основните възможни причини за катастрофите с жертви по пътищата. От ИПБ отбелязват още, че според публикуваните задания на сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“ тя е заплатила огромни средства за косене на тревни площи, които можело да бъдат третирани с „Рандъп“ и да се спестят милиони левове на данъкоплатците, а ефектът да е видим. „Но явно чрез безконтролно косене добре се печели?“, подчертават от организацията.
В доклата се казва също, че бърза справка и проверка на отговорите, предоставяни от АПИ за парламентарен контрол, показва, че пред депутатите се отчитат ремонтирани пътища, които липсват в отговора по ЗДОИ.
Експерти на ИПБ са извършили инспекция относно състоянието на автомагистралите в България към 15 декември 2022 г. Било е констатирано, че незабавно трябва да се обезопасят над 350 км автомагистрали поради висок риск от настъпване на тежки пътни инциденту. Според експертите ограничителните системи за пътищата са увредени на 415 места вследствие на пътнотранспортни произшествия. Посочва се, че около 80% от положената маркировка не отговаря на минималните изисквания за светлоотразителност през тъмната част на денонощието. Отбелязва се, че освен това приблизително 250 км от отводнителните съоръжения се нуждаят от възстановяване, рехабилитация и почистване. На 31 места били констатирани неправилно поставени знаци,както и че на 18 места не е премахната временната организация за движение. Необходимо е било извършването на текущ ремонт на пътната настилка на 480 км.
„За периода 2020-2022 година на автомагистралите в България са загинали 150 души вследствие ПТП (не са включени 45 души македонски граждани загинали на АМ Струма). Това прави средно по 50 човека годишно при 846 км обща дължина на АМ или средно на 17 км магистрала имаме по един загинал. За сравнение в Австрия има 1720 км магистрали, а за периода 2020-2022 година загиналите са 88 души или средно на година загиват по 29,3 души. Съотносимо към километрите магистрали това означава че на 59 км магистрала загива един човек средно годишно. Риска да загинеш на автомагистрала в България е 3,5 пъти по-голям от колкото в ЕС“, заявават от Института за пътна безопасност.
Изводът в доклада е, че има пряка зависимост от поддръжката на автомагистралите и пътнотранспортния травматизъм по тях. Според ИПБ е налице безотговорно поведение от страна на длъжностните лица в АПИ. Системно не бил упражняван контрол от страна на Министерски съвет върху планираните и изразходвани средства за текущ и основен ремонт на републиканската пътна мрежа. „Небрежното отношение на длъжностните лица относно стопанисването на поверената им пътна инфраструктура може да се квалифицират като безстопанственост съгласно НК“, заявяват също от организацията.
Към доклада са приложени и конкретни констатации от огледи на място по републиканска пътна мрежа с фокус върху състоянието на автомагистралите и първокласните пътища, извършени в периода от 1 до 24 декември 2022 г.:
Деформации на асфалтово покритие:
- – Дълбоки коловози – в следствие на което се наблюдава, че водачите на тежкотоварните превозни средства управляват автомобилите си в близост до единичната прекъсната линия, разделяща лентите за движение с цел стабилизиране на теглените ремаркета (т.е. да се намали осцилиращото плаване на тегленото ремарке).
Това влияе негативно на безопасното изпреварване поради намаленото надлъжно разстояние между автомобилите, което води до колебание от изпреварващия автомобил или забавено изпълнение на маневрата. Кумулативният риск като цяло се увеличава поради нарастване на времевия фактор на излагане на опасност. Реализацията на риска може да доведе до верижни катастрофи.
- – Напречни вълни – водят до повишени натоварвания върху автомобилите, но също така и силна обратна реакция при тежките автомобили върху носещите пластове на пътя. Тази динамична компонента често надвишава оразмерителните модули използвани при проектирането на пътната конструкция, вследствие на което се наблюдават вторични несъответствия в пътното покритие по посока на движението на трафикопотока.
Като цяло участъците с този тип деформации нанасят финансови щети по два пъти на обществото – повишени автомобилни ремонтни разходи и допълнителни разходи за отстраняване на вторични несъответствия в настилката.
В отсечки с този тип деформации също така се наблюдава повишено маневриране от водачите, което в зависимост от обема и композицията на трафикопотока може да доведе до тежки ПТП.
- – Слягания в рамките на новоположени асфалтови кърпежи – механизмът на наблюдаваните слягания не може да бъде визуално определен. Възможно е те да са в резултат от неправилно проектиран или неправилно изпълнен кърпеж, или ненавременно отстраняване на асфалтовата язва и естествено преовлажняване на носещите слоеве вследствие на дъждовно време преди полагането на новото асфалтово покритие. Наблюдаваните несъответствия бяха в по-малък обем и агресивност в сравнение с наблюдаваните напречни вълни, но ефектът им е сходен.
Пътни обезопасителни системи – основните несъответствия са:
- Липса на навременна поддръжка (незаменени стари системи и техни елементи, и неотстранени повреди).
- Липса на съоръжения (напълно и ли недостатъчна дължина).
- Масово неправилно изпълнение на зануляване на елементите за начало и край на системите.
- Модификации.
Обезопасителните системи за пътищата са увредени на 415 места вследствие ПТП.
- Незадоволителна дълбочина на виража – бяха наблюдавани неадекватни напречни наклони при прехода и в самата крива на платното за движение.
- Незадоволително състояние на пътното знаково стопанство (множество мръсни и повредени знаци). Констатирано са на 31 места неправилно поставени знаци, на 18 места не е премахната временната организация за движение.
- Незадоволително състояние на пътната маркировка – около 80% от положената маркировка не отговаря на минималните изисквания за светлоотразителност, като на места съществува стара непремахната маркировка, която може да доведе до объркване на водача, вследствие на което да бъде предприета рязка маневра, което може да бъде неочаквано от другите участници в движението.
- Ерозиране на насипа вследствие на неправилно отводняване и стръмен откос. Приблизително 250 км от отводнителните съоръжения се нуждаят от възстановяване, рехабилитация и почистване. Необходимо е осъвременяване на проектантските норми за изпълнение на откосите на насипа така, че те да бъдат безопасни при напускане на платното за движение от автомобил.
- Непочистена от препятствия безопасна зона в страни от пътя.
- Формиране на дупки в банкета и неуплътнен нов банкет.
