Европейската народна партия (ЕНП) иска и двете посоки за върховенството на закона. Дори и дясноцентристката политическа група да настоява за нови правила, които да спрат еврофондовете да отиват към правителства, които не се придържат към европейските ценности, корупционната криза в България излага партията на обвинения за двойни стандарти, що се отнася до нейните политически съюзници, пише „Политико“.
В Европейския парламент повечето дясноцентристки депутати от ЕНП се очаква да гласуват срещу резолюция, която поражда загриженост относно еврофондовете, подхранващи злоупотреби на високо ниво в балканската държава, която е сцена на тримесечни антиправителствени протести. Непосредственият приоритет на парламентаристите от ЕНП е да защитят българския премиер Бойко Борисов, който е от собствените им редици, от това, което те виждат като политически мотивирана атака.
Времето на гласуването за България обаче представлява неудобен тест за най-голямата политическа група в ЕП. Това означава, че ЕНП трябва да защитава използването на парите от ЕС в България, като същевременно се опитва да се представи като водещ привърженик на нови действия, които да направят плащането на средствата от ЕС зависимо от силно върховенство на закона.
От юли България е затънала в сложна, изключително объркана и срамна ситуация, което разкрива степента, до която мафиотските бофосове ефективно управляват паралелна държава чрез влиянието си върху медиите, съдебната система и апарата за сигурност. Президентът на България Румен Радев, опозиционни лидери и протестиращите по улиците на страната, обвиняват Борисов, че е позволил тази инвазия на мафията.
В дебат за корупцията в България тази седмица лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер призна, че „не всичко е идеално“ в 7-милионната държава, но с радост заключи, че София при Борисов е „по същество на прав път“.
Депутатите на социалистите, либералите и зелените, които ще подкрепят резолюцията, обвиниха ЕНП в лицемерие, тъй като даде приоритет на лоялността към Борисов пред върховенството на закона.
Катарина Барли, бивш германски министър на правосъдието, която сега е вицепрезидент на Европейския парламент от социалистите и демократите, заяви, че ЕНП винаги е бързала да се качи на „високия си кон“ и да призове за оставки заради корупция, но само когатое за правителството извън тяхната група. Тя призова ЕНП да не повтаря бездействието си заради корупцията в Унгария. „Не правете същата грешка в България“, каза тя.
Амбивалентният подход на ЕНП към унгарския премиер Виктор Орбан и неговата партия Фидес опорочи имиджа на партията през последните години. ЕНП преустанови членството на Фидес през март 2019 г. поради опасения относно върховенството на закона и неговата антибрюкселска реторика, но не успя да постигне съгласие дали да ги изтласка изцяло, тъй като много членове на ЕП отказаха да прокудят Орбан. Депутатите от Фидес продължават да участват в работата на групата на ЕНП в Парламента.
Рамона Стругариу, румънски либерален депутат, също разкритикува „могъщите“ европейски политици, че подкрепят „внимателно изплетените мрежи“ в България, които злоупотребяват с еврофондовете. „Знаете ли кого подкрепяте?“ попита тя. Въпреки че не споменава Ангела Меркел по име, канцлерът на Германия е най-силният съюзник на Борисов в ЕНП през последното десетилетие.
Всичко е за парите
Ако социалистите, либералите и зелените приемат българската резолюция в четвъртък, тя няма незабавна обвързваща сила. Това обаче ще има по-широка политическа тежест, тъй като институциите на ЕС продължават дискусиите си относно механизъм за свързване на плащанията в ЕС с върховенството на закона.
Злоупотребата с европейски фондове е ключов фактор за стимулиране на корупцията в България, а последните случаи се фокусират върху висши служители, използващи еврофондове за частни вили и върху изчезването на земеделски фондове в несъществуващи предприятия.
Друго високопоставено дело, което се разследва, се фокусира върху твърдения, че висши съдебни служители са се опитали да узорпират компания за асансьори със заплахи за насилие, за да получат достъп до средствата от ЕС, които могат да получат. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и съпредседател на антикорупционната партия „Демократична България“, определя еврофондовете като „лесна дрога“, която поддържа българската мафия жива.
Клеър Дейли, ирландски депутат от крайно лявата група на GUE, заяви, че българите имат нужда, ЕС да предприеме действия, за да „спрат да хранят вампирите“ с наливане на средства.
Даниел Фройнд, евродепутат от Германия, отбеляза консенсус сред българите по време на неотдавнашното му изследователско пътуване до София, че най-добрият начин за борба с корупцията на най-високо ниво е съкращаването на еврофондовете. „Парите не хранят гладни деца. Ако спрете парите, всъщност отнемате хайвера на корумпирани олигарси“, каза той.
Вебер избягва всякакви споменавания за злоупотреба с еврофондове, защитавайки България, вместо това той хвали Борисов за „ръководенето на проевропейско правителство“ и за подкрепата за въвеждането на еврото. Въпреки нападенията срещу журналисти и независимата съдебна система, Вебер също твърди, че България има правилно функционираща демокрация и свободни медии.
В подобен опит за укрепване на пълномощията на Борисов, Андрей Ковачев, български евродепутат от премиерската партия, се оплака, че дебатът за върховенството на закона се политизира от българските „прокремълски“ социалисти.
(Българските социалисти наистина имат силни връзки с Москва, но Борисов също поддържа сърдечни отношения с Русия, точно както своите крайнодесни коалиционни партньори.)
Нападение по левия фланг
Основният аргумент от ЕНП е, че всяка промяна в България трябва да идва от избори през пролетта на 2021 г., а не от протестното движение.
За много от протестиращите в този аргумент липсва смисъл. Те твърдят, че това е оправдание за избягване на действия по отношение на европейските фондове, които сега са създали дълбоко вкоренени паралелни мрежи на власт в институции като съдебната власт, които сега са по-мощни от демократично избраните политици.
Съществуват и дългогодишни опасения относно недобросъвестните практики в българските избори и средствата, които партиите могат да използват. Основните партии се стремят да ухажват големи покровителствени мрежи със сладко облагодетелстване по време на избори, особено сред по-бедните общности като мюсюлмани и роми.
Радан Кънев, български депутат от ЕНП от Демократична България (не от партията ГЕРБ на Борисов), заяви, че опасенията от ляв завой в Европа са в основата на лоялността на ЕНП към Борисов.
„В ЕНП има усещането, че лявоцентристът може да поеме нашите крепости една по една … Бойко е следващият“, каза той.
Кънев каза, че неуспешно се е опитал да промени традиционното мислене за България вътре в групата.
Той каза, че едно от основните му предизвикателства е да опише как кризата с върховенството на закона в България се различава от тази, създадена от по-централизираната политическа структура на Орбан в Унгария.
„Не очаквах, че ще застанат открито срещу правителството, но поне да осъзнаят, че в България това не е превземане от правителството на съдебната система или медиите, а е поглъщане от мафията“.
