България и Гърция са стратегическа ос на стабилност, която създава възможности за устойчиво развитие и растеж на целия регион. Това заяви президентът Румен Радев в интервю за гръцката информационна агенция ANA-MPA.
По негови думи двете държави са не просто съседи, а пример как на Балканите могат да се преодоляват проблемите от миналото и да се градят стратегически отношения на основата на европейските принципи и ценности.
Радев изтъкна, че силната политическа воля и общите приоритети с гръцкия му колега Катерина Сакеларопулу и премиера Кириакос Мицотакис за европейското бъдеще на нашия регион са в основата на постигнатия напредък в развитието на общите стратегически проекти.
Той посочи, че както България, така и Гърция имат амбиции да увеличат регионалната си роля в областта на енергетиката. Двете страни обаче не били конкуренти, а „близки, доверени и надеждни партньори„.
Президентът заяви, че войната на Русия срещу Украйна е променила съществено възприятията за съседство и солидарност и изрази признателността си за подкрепата, оказана от Гърция на страната ни за осигуряването на алтернативни доставки на природен газ чрез терминала за втечнен газ в Ревитуса след спрените доставки на синьо гориво от Русия. Той отбеляза и че България, от своя страна, е най-големият износител на електроенергия в региона и е увеличила износа си за Гърция в разгара на енергийната криза.
Радев открои въвеждането в търговска експлоатация на газовия интерконектор между България и Гърция през октомври 2022 г., който осигурява енергийна диверсификация и повишава сигурността в цяла Югоизточна Европа, като позитивна промяна на енергийната карта на региона.
Той изтъкна и значението на удвоения резервиран капацитет от България на терминала за втечнен газ в Александруполис, в който страната ни е съсобственик с 20%, както и възможността гръцки компании да съхраняват газ в българското газохранилище в Чирен за гарантирането на енергийната стабилност.
Като особено важен за повишаването на енергийната сигурност на региона държавният глава посочи проекта за създаване на нефтопровод от Александруполис до Бургас, за което двете държави подписаха меморандум за проучване на условията по неговото изграждане през февруари.
Държавният глава бе категоричен, че за България зоната на Александруполис е от стратегическо значение с терминала за втечнен газ и газовия интерконектор, проекта за свързване на Егейско и Черно море с мултимодален транспортен коридор, създаването на нефтопровод между Александруполис и Бургас и бъдещия нефтопровод на НАТО, който също ще започне от Александруполис. Според него всички тези стратегически проекти са изключително важни и за Гърция, защото само чрез общи действия с България страната може да реализира в цялост потенциала си в енергетиката и транспорта.
Радев посочи и интереса на България към плановете за бъдещото развитие и управление на пристанищата в Кавала и Александруполис поради блокираните търговски маршрути в Черно море вследствие на войната на Русия срещу Украйна. Той счита това за огромна възможност за двете държави, които могат заедно да допринесат за реалния транзит на зърно от Украйна, да допринесат за сигурността и просперитета на своите съседи и да създадат „коридор на приятелство“, от който всички да спечелят.
Президентът определи участието на България като почетен гост на 87-ото издание на Солунския международен панаир като отлична възможност за представяне на икономическия и научния потенциал на страната ни. Той отбеляза, че тази година българските компании са представени на най-голямото международно изложение в региона в традиционни сфери като туризма, производството на храни, транспорта и енергетиката, но фокусът е поставен върху високите технологии, изследването на космоса, автоматизираните системи и образованието. Затова този форум предоставя и реална възможност за задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Гърция, както и за установяване на нови партньорства между представителите на бизнеса от двете държави.
Относно възможността за общи действия на държавите от Югоизточна Европа в борбата с измененията в климата и предотвратяване на последиците от тях Радев заяви, че България и Гърция са изправени пред общи проблеми, пример за което са наводненията и пожарите в двете страни. По негови думи промяната в климата е глобално предизвикателство, което изисква и глобален отговор. По тази причина според него изграждането на зелена и ресурно ефективна икономика налага интеграция на инвестиционните политики, на действията на отделните държави и на частния сектор, на научните изследвания, включително на системите за ранно предупреждение.
„Системата за ранно предупреждение в Гърция функционира, така че всеки гражданин и гост на вашата страна може да получи своевременна информация за предстоящо бедствие. В България тестваме същата система, която ще започне да работи през следващите месеци„, отбеляза Радев.
Запитан за европейската перспектива на Република Северна Македония Радев посочи, че също като Гърция, България винаги е била двигател на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Той подчерта, че решението на проблемите в отношенията с РСМ се съдържа в изпълнението на Копенхагенските критерии за членство и в зачитането на човешките права. Затова не трябвало да се говори повече за „българско вето“, след като има ясно заключение на Европейския съвет от юли 2022 г. и приета преговорна рамка.
„Тези европейски, а не български изисквания, ясно постановяват, че РСМ трябва да измени конституцията си, така че да предостави възможност на българите да имат конституционна защита и равни права, като бъдат вписани в конституцията на равноправна основа с останалите държавотворни народи в тази страна„, изтъкна държавният глава.
Той отново призова за изкореняване на езика на омразата и насилието срещу българите в РСМ, както и за зачитане и опазване на българското културно-историческо наследство.
Президентът изрази и надежда възможно най-скоро държавното ръководство в югозападната ни съседка „да прегърне европейските принципи и ценности за по-доброто бъдеще на гражданите на РСМ, както и за създаването на по-добра перспектива на всички на Балканите„.
