Когато миналата зима Владимир Путин отмени традиционната си маратонска пресконференция в края на годината, това беше широко изтълкувано като доказателство, че руската инвазия в Украйна върви зле. Този декември водещото събитие се завърна, както и перченето. Путин бе надъхан с увереност по време на внимателно хореографираната си сесия с въпроси и отговори, която продължи повече от четири часа. В допълнение към твърденията за големи части от Украйна като са „исторически руска територия“ и настояването, че украинците всъщност са руснаци („един народ“), диктаторът в Кремъл също даде да се разбере, че не е в настроение да преговаря. „Ще има мир, когато постигнем всичките си цели … Победата ще бъде наша“, заяви той, пише Питър Дикинсън за Atlantic Council.
С наближаването на Нова година, същото това оптимистично послание за предстояща победа е изложено на обществени места в цяла Русия и става все по-видно в контролираната от Кремъл медийна екосистема на страната. „Трудно е да се надценява нивото на външно доверие, което в момента се показва по руската държавна телевизия“, коментира руският медиен наблюдател Франсис Скар от БиБиСи.
Нарастващото усещане за триумфализъм в Русия е още по-поразително, тъй като до голяма степен не е свързано с каквото и да е развитие на бойните полета в Украйна. Наистина нахлуващата армия на Путин почти не е напреднала през 2023 г. и е прекарала голяма част от изминалата година в отбрана. Въпреки това няма съмнение за промяната в настроенията сред руския елит в сравнение с мрачната перспектива от края на 2022 г. Тази подновена вяра в окончателната руска победа се дължи много повече на слабостта на Запада, отколкото на собствената военна мощ на Кремъл.
От ранните етапи на тазгодишния летен сезон на кампанията международното отразяване на войната се фокусира почти изключително върху неуспешното контранастъпление на Украйна. Това замъгли факта, че собствените опити на Русия за офанзиви се оказаха също толкова неудовлетворителни. Въпреки че мобилизира повече от 300 000 допълнителни войници в края на 2022 г., Москва не успя да постигне големи военни пробиви през последните дванадесет месеца. Вместо това фронтовите линии на войната остават до голяма степен статични, като руските командири плащат ужасна цена в хора и оборудване за сравнително скромни печалби, които често се измерват в метри, а не в километри.
Липсата на международен медиен интерес към липсата на напредък на Русия говори красноречиво за намаления статут на страната като военна суперсила. В навечерието на пълномащабната инвазия много експерти смятаха, че Украйна няма да може да се справи с армията на Путин и прогнозираха, че страната ще падне след няколко дни. Почти две години по-късно многобройните неуспешни офанзиви и катастрофалните загуби на Русия сега все повече се приемат за даденост. Рядко в съвременната история се е случвало военната репутация на дадена страна да бъде толкова тежко ударена за толкова кратък период от време.
Въпреки че руската армия има твърде малко на какво да се радва, ситуацията в морето е дори по-лоша. Недостатъците на руския Черноморски флот станаха очевидни за първи път в първите месеци на войната с потъването на флагманския кораб на флота „Москва“ и оттеглянето от Змийския остров. Тези неуспехи обаче трябваше да се окажат относително незначителни в сравнение с драстично влошаващото се състояние на флота през 2023 г. Въпреки че няма собствен флот, Украйна използва комбинация от дронове, ракети и нападения на командоси през последната година, за да пробие блокадата на черноморските пристанища на страната и да принуди Русия да изтегли по-голямата част от военните си кораби от окупирания Крим. Най-унизителният удар в тази иновативна украинска кампания дойде през септември, когато щабът на руския Черноморски флот в Севастопол беше частично унищожен от украински въздушен удар.
След като 2023 г. предлага много малко от гледна точка на истински руски военни успехи, защо Кремъл внезапно е толкова оптимистичен относно бъдещите перспективи на инвазията? Този оптимизъм до голяма степен се дължи на отслабването на решимостта на Запада, което става все по-очевидно през втората половина на годината. Провалът на контранастъплението на Украйна изигра ключова роля в този процес, което доведе до широко разпространена умора от война и засилен разговор за „умора от Украйна“. Тъй като не се вижда край на конфликта, голям нов американски пакет за подкрепа се превърна в заложник на вътрешната политика на САЩ, докато лидерите на ЕС наскоро не успяха да осигурят единодушна подкрепа за забележителна многогодишна инициатива за помощ.
Слабостта на Запада играе директно в картите на Путин. Още от провала на първоначалната блицкриг атака през пролетта на 2022 г., стратегията на Русия е да надживее усилията на Запада, като същевременно постепенно надвие Украйна. Путин открито подготвя страната си за продължителна конфронтация със западния свят и прехвърли руската икономика на военна база. Този дългосрочен подход изглежда работи. Мнозина в Русия сега са убедени, че Западът се готви да изостави Украйна и открито се наслаждават на перспективата за това, което би било историческа победа.
Докато светът се готви да навлезе в 2024 г., залозите в Украйна едва ли биха могли да бъдат по-високи. Ако нерешителността и разединението на Запада позволят на Путин да постигне целта си да унищожи украинската държавност, последиците за международната сигурност ще бъдат катастрофални. Една възраждаща се Русия почти сигурно би стигнала по-далеч или като се насочи към Молдова и Казахстан, или като тества дори НАТО. Дори при най-добрия сценарий страните от демократичния свят скоро ще се окажат принудени драстично да увеличат бюджетите за отбрана до нива, които биха надхвърлили сегашните разходи за въоръжаване на Украйна. Междувременно други авторитарни режими ще се стремят да възпроизведат успеха на Русия. Целият свят ще бъде потопен в нова ера на нестабилност.
Ако западните лидери искат да предотвратят колапса на международната система за сигурност, те трябва да признаят необходимостта от поражението на Путин и най-накрая да дадат на Украйна необходимите инструменти, за да си осигури победа. Няма нищо неизбежно в сегашната безизходица; напротив, това е пряк резултат от неуспеха да се въоръжи адекватно Украйна през 2023 г. С достатъчно оръжия Украйна вече показа, че е способна да победи Русия на бойното поле. Въпреки това, без продължителна западна подкрепа, украинската съпротива вероятно ще завърши с трагедия.
Предстоят съдбовни месеци. Колективният Запад разполага с повече от достатъчно икономически, промишлени и военни ресурси, за да надмине всичко, което Русия може да се надява да събере, но западните лидери тепърва трябва да демонстрират необходимата политическа воля за победа. Освен ако това не бъде коригирано спешно, 2024 г. може да остане в историята като решаваща година не само за Украйна, но и за целия западен свят.
