Туристическият сектор е сред най-пострадалите заради пандемията от коронавирус. Начинът, по който средствата за подкрепа в сектора бяха заложени, и преди, и сега показва, че не са обособени сектори на икономиката, за да се предостави помощ. Затова в програмата за икономическата трансформация може туризмът да използва средствата. 1.2 млрд.лв. има там и всички представители на туристическия бранш трябва да знаят, че ще могат да получат безвъзмездна помощ и кредити. Това обясни вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, отговаряйки на въпроси на депутати от трибуната относно Плана за възстановяване и развитие. Въпросът за подкрепа за туристическия сектор бе зададен от Ивайло Кожухаров от „Има такъв народ“.
Друга тема – парите за земеделие, поде депутатът Пламен Абровски от ИТН.
Той коментира сумата от 850 млн. лв., която е била предвидена вече унищожената инфраструктура да се възстанови и попита защо е избран лесният начин да се премахне проектът, вместо да се преработи.
Атанас Пеканов отговори, че решението не е лесно и е резултат на разговори с ЕК.
„Демократична България“ също попита за 850 млн лв. за „Напоителни системи“ и подчерта, че напояването е важно за земеделието. Наблегна на факта, че парите за земеделие са стопени до 250 млн. лв., а трябва да се помогне на малкия фермер, загубил от пандемията. Няма и дума в плана за развитие на гори, а българският фермер страда от суша, градушки, монополизация, в този фонд са предвидени 2%, за сравнение с Гърция, където 450 млн.евро са за биологично производство и традиционни култури, каза Албена Върбанова.
Пеканов каза, че се търси посока за увеличение на средствата, били са незащитими средства пред ЕК. Търсят се буфери, ще се увеличат средствата за сектор „Земеделие“.
Относно „Биоразнообразие“ заяви, че три пъти се увеличават средствата за него. Проведена е и среща с представители на бранша.
Жечо Станков от ГЕРБ акцентира на програмата за саниране и попита защо са пренасочени средства, като има 4300 чакащи сгради, а няма да се финансират повече от 30%. Той посочи и темата за въглищните централи, като според него е поет ангажимент за затваряне.
Вицепремиерът бе категоричен, че никакво затваряне не е обещавано в рамките на плана. Програмата за саниране пък била намалена за еднофамилните сгради, за другите няма намаление, там единствен бил малкият компонент от 150 млн. лв.
В началото на изложението си Атанас Пеканов също говори по темата – не могат да се затварят очите вече за българската енергетика, зеленият преход е важен и трябва да се прави повече, затова е намалена частта на саниране, за еднофамилни сгради.
В отговор на въпроса на депутата от БСП Георги Гьоков, Пеканов също отговори, че не е заложено затваряне на въглищните централите и това е червена линия в Плана.
Мая Манолова анализира програмата за икономическа трансформация, като акцентира, че тези средства, неясно заложили на финансови инструменти, пренебрегвайки възможността за пряка финансова подкрепа на фирмите. По показатели планът е влошен – прякото финансиране е в размер на 500 млн.лв., каза тя.
Посочи, че ББР има на масата 900 млн. лв., само 350 от тях са използвани. Има дефицит за българските фирми, защото след първата вълна и затваряне на бизнеса средните предприятия не са получили и стотинка и малките фирми, проектите не са оценени, посочи Манолова.
Вицепремиерът й отговори, че този проект е преработен, а балансът вътре подлежи на дискусия и може, например, да се увеличи частта за грантове.
Бившият вицепремиер Томислав Дончев изрази недоволство, че от Плана е изпаднала голямата тема за уличното осветление, което е трябвало да бъде финансирано с европейски пари.
Той смята, че най-много отворени въпроси остават в сферата на енергетиката.
„В Гърция компании от 30 г. получават безвъзмездно финансиране, има ситуации, в които то е нужно и у нас, и препоръчвам да е между 10 и 25%„, каза Дончев.
