Народното събрание прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на основните бюджетни закони за държавния бюджет, държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2026 година. 

Така нареченият "удължителен бюджет" води до важни промени, сред които поемане на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро по предложение на Министерския съвет.

Средствата са предназначени основно за разплащания по проекти от ПВУ, които трябва да бъдат финализирани до края на август, както и за осигуряване на социални плащания и гарантиране на възнагражденията в публичния сектор. 

Управляващото мнозинство подкрепи законопроекта, като изтъкна необходимостта от навременно осигуряване на финансова стабилност и по-добри условия за излизане на международните пазари.

Според част от управляващите, предвиденият таван на дълга не представлява задължително задлъжняване в пълен размер, а буфер, който дава гъвкавост на държавата, като реално ще бъдат усвоени само необходимите средства. Подчертано беше още, че по-ранното излизане на пазарите може да гарантира по-ниски лихвени нива и по-благоприятни финансови условия за страната.

От опозицията обаче последваха остри критики. 

Цончо Ганев, народен представител от ПП "Възраждане" заяви, че решението представлява натоварване на бъдещите поколения и изразиха категорична позиция против законопроекта. 

От "Демократична България" поставиха въпроса за липсата на яснота относно тавана на дълга и възможността за контрол върху дефицита, като предупредиха за риск от дългова спирала при недостатъчна финансова дисциплина. 

От "Продължаваме промяната" също изразиха съмнения, посочвайки, че все още няма внесен държавен бюджет и липсва достатъчна яснота по приходната и разходната част.

Асен Василев подчерта, че съществуващите бюджетни приходи са достатъчни за покриване на текущите разходи поне до края на лятото, като според него реалната необходимост от допълнително финансиране за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост е значително по-ниска - около 1,8 млрд. евро. Той постави под съмнение включването на определени разходи, като посочи, че в представените сметки не са отчетени всички очаквани приходи.

От ДПС заявиха подкрепа за законопроекта с аргумент, че държавата не може да си позволи забавяне на плащания към общини, пенсионери и предприятия, като подчертаха, че дългът сам по себе си не е проблем, а е важно за какви цели се използва. Според тях основният въпрос е ефективното и прозрачно разходване на привлечените средства.

В заключение, различните парламентарни групи очертаха ясно противоположни позиции.