Докога ще наричаме подобни хора с прякори, които звучат като герои от криминален цигански филм? „Бандата на калашниците“ не е легенда, не е фолклор и не е някаква градска митология. Това е поредното лице на мангалската организираната престъпност, която години наред трови обществото с насилие, страх, трафик на хора, сводничество и демонстрация на безнаказаност, абе с една дума долни мазни цигани от Ботунец.

Тези хора не впечатляват с татуировки на автомати, скъпи автомобили или показен лукс. Единственото, което демонстрират, е пълно презрение към закона и към човешкия живот. Докато обикновените граждани работят, плащат данъци и се борят за прехраната си, представители на подобни престъпни среди парадират с пари с неясен произход, самочувствие на недосегаеми и поведение на господари на улицата.

Резултатът от тази циганска сган вече е написан с кръв. Четри човешки живота бяха погубени. Невинни хора платиха най-високата цена за чуждото безумие на едни неграмотни мангасари. Семейства останаха без своите деца, близки и приятели. Десетки други бяха ранени, а някои продължават да се борят за живота си.

Няма значение от какъв произход са те. Престъпността няма етнос. Но има имена, лица и отговорност. И когато хора, свързвани с подобни криминални структури, превръщат улиците в състезателна писта, обществото има право да бъде гневно.

Това не е демонстрация на сила. Това е демонстрация на морална и човешка нищета. Истинската сила е да създаваш, да работиш и да бъдеш полезен на обществото. Да убиваш на пътя, да сееш страх и да живееш от чуждото нещастие е най-ниската форма на съществуване.

България няма нужда от цигански „калашници“. България има нужда от справедливост. И тази справедливост трябва да бъде бърза, безкомпромисна и такава, че никой повече да не си въобразява, че може да превръща човешкия живот в разменна монета на собственото си безумие. Текстът е остър срещу престъпната дейност и поведението на групата, без да насочва омраза към етническа общност.