България е на 35-то според индекса "Богатството на народите" за 2026 г. и е сред най-бързо развиващите се страни за последните 10 години, но остава с най-ниската оценка в целия Европейски съюз (ЕС), съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Основна причина неблагоприятната оценка е много слабото представяне в компонентите на индекса по отношение на публичния сектор.
Индексът на богатството на нациите (WNI) на Варшавския институт за предприемачество представя сравнима композитна оценка на икономическото състояние и благосъстояние. Той обхваща 40 държави от Европейския съюз (ЕС) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и Украйна. Изготвя се в сътрудничество с 20 мозъчни тръста от цял свят. WNI отделя размера на частната икономика от публичния сектор и оценява какво получават срещу данъците си гражданите от държавата в седем области - отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.
За разглеждания 10-годишен период България е сред страните с най-бърз дългосрочен напредък през десетте години. "Но слабата държава и ниско качество на публичните услуги ограничават резултата, посочват от ИПИ.
Общият резултат на страната се увеличава с 13 точки спрямо предходната година и достига 546 точки, които не са достатъчни за промяна в позицията. От Института за пазарна икономика допълват, че за последните 11 години България е подобрила резултата си с 20%, което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, макар разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна.
"Качеството на публичните разходи е близо до дъното на ЕС, повлечено надолу от увредена околна среда, лошо здравеопазване и слабо образование - наследство от години на политическа нестабилност и отлагани реформи", отбелязват от ИПИ и добавят, че същевременно отбраната и инфраструктурата са сред относително силните страни на България.
Освен това присъединяването към еврозоната и Шенген дават надежда за нова вълна от инвестиции. Частната икономика се представя малко по-добре, но растежът през последните години зависи все повече на потребление, кредитиране и по-висока преразпределителна роля на държавата.
От ИПИ обобщават ключовите изводи за България"
От Института за пазарна икономика посочват още че по-общата картина е притеснителна и уточняват, че в 27 от разгледаните 40 страни гражданите получават по-лоши публични услуги срещу данъците си през 2026 г. спрямо 10 години по-рано. Бюджетите се увеличават, но качеството не нараства със същите темпове. Спадът започва след пандемията. След общо подобрение до 2021 г., качеството на публичните разходи започва да намалява в голяма част от държавите, а растежът на частния сектор намалява приблизително наполовина, като в над десет икономики той е дори отрицателен.
Същевременно САЩ, Норвегия и Швейцария съчетават значителен размер на частната икономика с държави с голям капацитет и високо качество на публичните услуги. Най-динамична е ситуацията с догонващите икономики от Централна и Източна Европа - особено Румъния, а също Хърватия, България и Гърция.
"Полша е интересен парадокс. Икономиката ѝ се е забавя осезаемо, въпреки че публичният сектор продължава да се разраства. Причините са много, но авторите на индекса посочват липсата на върховенство на закона и нарастващата тежест на бюрократичния апарат, съчетани с по-скоро неуспешни мерки в посока дерегулация, които никога не са стигнали достатъчно далеч. Заедно с това данъчната система става все по-заплетена и непредсказуема с всяка изминала година, тъй като различните данъци за отделни сектори се множат, а акцизите се повишават с малко или без никакво предупреждение", отбелязват още от ИПИ.
