Оценката на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) за провелите се избори 2 в 1 на 9 юни – хаос с попълването на изборните протоколи.
Пред News.bg зам.-председателят на ОС към ЦИК Стефан Манов обясни, че все още няма пълна обобщена оценка на всички организации за провелите се избори, но на първо четене се отбелязва отново хаосът в изборните резултати – в протоколите, които явно, докато има смесено гласуване с хартия, ще са неотлъчна част от българската изборна реалност. Другият сериозен проблем е намаляване на избирателната активност за пореден път. Третият проблем – по технологията имаше проблем с некачественото отпечатване на разписките от машините за гласуване. Явно този въпрос трябва да бъде анализиран технологично, защото въпросите около качеството на хартията не могат да обяснят всичко – защо подобен род бъгове се срещат, поясни Манов.
Той допълни, че за машинното гласуване е имало няколко конкретни сигнала, в които се е твърдяло, че са се появявали плакати на екрана на машината, обясняващи начина на гласуване, а не за кои избори може да гласува избирателят.
„Не мисля, че вече машинното гласуване затруднява когото и да било технологично, но това, което е по-скоро важното, е, че не се използва машинното гласуване пълноценно – да се използва резултатът, генериран в машината, вместо да се броят ръчно разписките„, каза Манов.
Според него добре, че не са гласували повече хора на изборите, защото изборните резултати и досега нямало да са готови.
„Неизползването пълноценно на машинния вот с едно натискане на бутона би ни дал приключен, прегледен и честен вот, както имахме през 2021 и 2022 г. Моето съжаление продължава да е в тази посока и неизползването предимствата на машинното гласуване в изборните процеси„, съжали Манов.
В детайли тепърва общественият съвет към ЦИК ще разгледа видеозаписите за недействителните бюлетини като типология, а и изобщо начинът, по който комисиите изпълняват своята работа след края на изборния ден.
Стефан Манов посочи, че причината за ниската избирателна активност по време на изборите на 9 юни се дължи на подронването и ерозията на интереса на избирателите към възможностите за решаване на проблемите на страната чрез избори. Видно е, че не може да се събуди интересът в избирателите, които виждат пореден парламент, който си отива, без да е реализирал основните задачи, които са пред него, коментира Стефан Манов.
По думите му няма светлина в тунела как да се обърне тенденцията да има по-висока избирателна активност, за протестния вот или по-екзотични гласувания с резултата на изневиделица изникналата „Величие“. За избирателната активност не може да се говори за твърди ядра, защото точно някои от твърдите ядра не отидоха да гласуват. Политическата криза е трайна в обществото, изтъкна Стефан Манов.
Перспективите от тази гледна точка не са много розови, но предстои дали това няма да завърши в поредната изборна кампания, по думите му.
Той не смята, че така наречените „мъртви души“ са повлияли върху изборния резултат. Мъртвите души са удобен момент за политическа дъвка от страна на партиите, поизтърка се темата, посочи Стефан Манов. И обясни – тези хора реално не са починали хора, а това са българските избиратели извън страната, които са в избирателните списъци в страната. Впрочем тези, които отбелязват, че на евроизборите е имало по-висока избирателна активност спрямо изборите за Народно събрание, се бъркат, защото причината за това е начинът, по който се сформират избирателните списъци за еврозибори. От тях биват заличени лицата, които имат настоящ адрес в страна извън ЕС – Великобритания, САЩ, Русия, Швейцария. В този смисъл избирателният списък за изборите за Европейски парламент съдържа по-малко избиратели от този за Народно събрание, в който са всички български граждани над 18 години, без значение къде живеят по света, подчерта Манов.
Той добави още, че политическата безизходица е не по-малка от 49-то Народно събрание.
„Чудесата на българската политическа система са неизчерпаеми и ще видим какво ще ни предложат 240-те депутати„, каза още Стефан Манов за предстоящото 50-ото Народно събрание.
